С шествия из цялата страяа ще бъде отбелязан 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост.


Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на  "светите братя" е почетен в българската църква  "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св.  Иван Рилски.  На следващата година, 1858  г.  този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата  "Света Богородица",  а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11  май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул,  но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник.  В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турското управление,  както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда.
Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).
Най-ранните данни за отбелязване на 11  май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX  век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт).  Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св.  св.  Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието,  откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра,  да се установи ежегодно,  започвайки от тази 1863 г. 11  май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“  След това празникът се чества във всички православни славянски страни.  Общият празник на Св.  св.  Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница —  сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия,  сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
През 1892 г.  Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен  „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14  куплета,  от които днес се изпълняват най-често първите шест.  Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна.
На 11 май се чества от правосланта църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.  24  май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов.  В Мурманск е най-северната точка,  където има паметник на св.  св. Кирил и Методий.


В Етрополе тържествата ще започнат в 10:30 часа с изпълнения на Духов оркестър  на Централния площад.
От 11:00 часа е Литературно-музикалната програма с участието на СУ „Хр. Ясенов“, ОУ „Хр. Ботев“ - гр. Етрополе, ДГ „Слънчице“, ДГ „Еделвайс“, ДГ „Звънче“ и НЧ „Т. Пеев-1871“.


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!