Библиотеката – 140 год. традиции, знания, ценности

Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов“ чества 140 год. от създаването си. Празничното събитие по този повод се състоя в детския отдел на библиотеката, в присъствието на много гости сред които: Иван Гавалюгов - кмет на oбщина Ботевград, Стефка Граматикова – секретар,  Борис Борисов – зам.-кмет, д-р Илин Черняшки – председател на Общински съвет – Ботевград, представители на Чекотинската света обител, директори на общински и образователни институции, общински съветници, бивши библиотекари и много приятели на ботевградската библиотека. 

Поздрав към екипа на библиотеката отправи кметът Гавалюгов:  „Предполагам, че всички сме особено развълнувани от този значим за цялата община юбилей. Поздравления за целия екип на Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов“, бивш и настоящ! Вие сте тези, които възпитават любов към книгите. Един от бастионите на духовността в нашия град е именно градската библиотека, която спазва традициите дълги години. Днешните библиотекари са изправени пред едно важно предизвикателство – как да бъде адаптирана дейността на библиотеката, така че тя да е достъпна за младото поколение. Моето наблюдение е, че до момента те се справят с тази задача и се надявам и за в бъдеще да продължат да го правят така успешно. Вярвам, че ботевградската библиотека ще остане и в бъдеще едно важно място за всички жители на общината.“.

Екипът на библиотеката беше подготвил обстойна презентация – „Библиотеката – 140 год. традиции, знания, ценности“, проследяваща историята на културното средище.  

През 1884 година в малкия новосъздаден град се открива първото читалище с названието „Напредък”. Инициатори са учителите, между които Димитър Цоков - образован за времето си българин, който известно време е бил на дипломатическа служба в Лондон. Читалището се помещава в частни къщи и дюкяни на главната улица. 

С основаване на читалището се отваря и библиотека, която представлява малка неорганизирана книжна сбирка. Ползва се предимно като читалня, в която просветени люде прекарват част от времето си да прелистват вестници и списания на български и чужди езици или да четат книги, подарени от граждани или закупени със събрани дарения.

През 1891 година в Орхание се завръщат като учители и първите възпитаници на Висшето училище в София, между които Петър Илчев, Димитър Тодоровски и Илия Бенчев. Те даряват свои книги за ползване от гражданите. Желаещите се записват предварително, като заплащат годишна вноска за това свое право. В средата на стаята, при  полиците с книгите, има маса, където се четат вестници и списания. Обслужването е на обществени начала.

Под влияние на местната прогресивна интелигенция в началото на ХХ век започва богата читалищна дейност, в която активно участва и Стамен Панчев. Той също подарява книжната си сбирка на библиотеката. Така фондът й достига 700-800 тома, което за ония години е значителен брой. 

Избухналите три последователни войни нанасят тежък удар върху всички сфери на живота. Културно-просветната дейност в малкия град замира за дълъг период от време. През 1919-1920 година будни младежи създават образователно дружество „Климент Охридски”, което обзавежда читалня по първообраз на първата и полага грижи за обогатяване на книжния фонд на библиотеката. Наред с общообразователните цели, които си поставя, през 1920-1922 г. то е един от инициаторите за изграждане на постоянна сграда на читалището. 

През 1923 година новопостроената сграда на читалището-театър отваря гостоприемно врати. Популяризира постиженията на българската култура, просвета и книжнина. В тази сграда, намираща се в центъра на града до часовниковата кула, се концентрира както културният, така и политическия живот. По предложение на прогресивни дейци през 1924 год. на Общо събрание се приема читалището да носи името на Христо Ботев. За организирана библиотечна дейност можем да говорим едва след 1924 година, когато в новооткритата читалищна сграда се обзавежда специално помещение за библиотека. Скромният книжен фонд бързо нараства. С голям ентусиазъм се събира от дарения в книги и пари на родолюбиви орханийци, сред които: известният книжар Карл Йосифов, д-р Джейков, адв. Георги Янтовски,  Павел Парапанов, а по-късно учителят Васил Вишневски, учителката Магда Младенова, д-р Петров и др. 

През 1936 година книжният фонд наброява 2280 тома, като почти толкова са и регистрираните книгораздавания. Библиотекари през този период са: Михаил Стамболиев, Георги Стилиянов, Ташко Нинов, Павел Пацов. Ташко Нинов е и дългогодишен уредник на музейната сбирка при читалище „Христо Ботев” от 1950 до 1959 година, преди тя да стане музей. 

През 1944 година библиотеката се поверява отново на Георги Стилиянов, който освен библиотекар е бил секретар на читалището и дългогодишен учител. След него библиотеката поема Петър Дилов. Той е първият библиотекар, който с ръката на специалист създава и организира библиотечната дейност не само в града, но и в цялата тогавашна околия. През 1953 год., подкрепен от библиотекарката Ружа Нинова, и през 1958 год. от Мария Начева, те утвърждават библиотеката като най-деен културен институт. Книжният фонд по времето на тези трима библиотекари се увеличава на 10 000 тома, обслужват се 1500-2000 читатели, раздават се близо 30 000 тома книги и периодични издания.

Библиотеката развива и богата за времето културно-масова работа, като беседи на различни теми, литературни вечери, срещи с писателите Ран Босилек, Леда Милева и др. Подготвят се радиопредавания, четат се и се обсъждат колективно книги. Традиционно още оттогава се честват Седмицата на детската книга и изкуствата за деца и Седмица на българската литература.

Особено плодотворен за библиотеката е периодът 1960-1970 година. Постъпват на работа млади квалифицирани кадри като Станка Николова, Василка Гарелова, Таня Попова, Катя Палазова и Маргарита Михайлова. Идвайки направо от Библиотечния институт, те с младежки ентусиазъм се залавят да приложат придобитите знания, за да завоюва библиотечното дело още по-солидни позиции. Книжният фонд се увеличава на 30 000 тома. Книгораздаванията са 58 000 тома литература.

След събарянето на читалището през 1968 година библиотеката изживява труден период. Извършват се няколко премествания на книжния фонд в неудачни помещения, което допринася за похабяване на ценни книги. С много усилия неудобствата се преодоляват, броят на читателите нараства, фондът се обновява и обогатява с нова литература.

Когато през 1975 година библиотеката отново се премества в новата сграда на Читалището, тя наброява вече 45 000 тома. Назначен е още един библиотекар – Мария Накова. Книжният фонд нараства бързо, читателите се увеличават, провеждат се множество културно-масови начинания – срещи с писателите Асен Босев, Димитър Мантов, Николай Зидаров, Камен Калчев и др.

На 17 септември 1981 година отваря вратите за своите читатели новата днешна сграда на Общинска читалищна библиотека „Иван Вазов”. На първия етаж се подрежда Детския отдел със заемна, читалня, зала за детски игри и занимания и книгохранилище. На втория етаж се обслужват възрастните читатели – в заемна, обща и специализирана читалня. Обособява се и отдел „Изкуство”, където потребителите имат възможност да задоволяват и обогатяват своя интерес към всеки вид изкуство чрез книгата, живописта, нагледни материали, звукова и зрителна аудиовизуална техника.

В следващите години библиотеката развива максимално своя потенциал. Увеличава книжния си фонд близо 7 пъти, обслужва хиляди читатели с разнородна литература и други печатни издания. Годишно се набавят и обработват по 6000 тома литература за централната библиотека и 7000 тома за читалищните библиотеки в селата. Разширява обхвата на своята дейност и като методичен център на селищната система. Въвеждат се нови форми на работа, разнообразява се културно-масовата работа. Затова красноречиво говорят срещите с писателите Георги Струмски, Лилия Рачева, Димитър Ценов, Асен Босев, Стефан Поптонев, Надя Кехлибарева, Борис Крумов, Кирил Назъров, Петя Йорданова, Лиана Даскалова, Ваня Филипова, Надежда Захариева, Елена Огнянова, Кръстьо Станишев, Весела Люцканова и др.

Библиотеката успява да се наложи като културно-информационен институт, призван да разпространява организирано книгата. Библиотекари през този период са: Маргарита Михайлова Мария Начева, Таня Попова, Мария Накова, Павлинка Георгиева, Марияна Цанкова, Ганка Стоянова.

В годините на т.н. „преход”, след 10 ноември 1989 година, започналата криза във всички сфери на живота засяга силно и библиотечната дейност. Не се закупуват нови книги, няма абонамент за вестници и списания. Фондът се обогатява само с частични дарения. Намаляват читателите и книгораздаванията. През зимата студът в помещенията отчайва и най-редовните посетители. Библиотекари през този период са Геновева Виденова, Веселина Илиева, Албена Сертева, и главния библиотекар Маргарита Михайлова, която в продължение на 28 години ръководи библиотечната дейност и с вещината на специалист спомага за превръщането на библиотеката в действен център  на цялостния живот в региона. 

След пенсионирането на г-жа Михайлова и проведен конкурс, от 1995 до 2005 година библиотеката се оглавява от Павлинка Георгиева.

От 2000 година библиотеката е изцяло разположена на втория етаж на сградата. Въпреки трудностите, тя се превръща в градска културна институция с много по-широки функции. Става място за срещи и разговори по интереси на краеведи, музейни и читалищни дейци, на членовете на комитета „Левски-Ботев”. Провеждат се детски утра, литературни салони, читателски конференции, отбелязват се бележити годишнини. Организират се срещи с писатели и поети – Надежда Захариева, Христо Калчев, Генчо Стоев, Михаил Неделчев, Кръстьо Дренски, Петър Величков, Симеонка Влайкова, Мария Димитрова, Силвия Георгиева, с популярни личности като актрисата Джуни Александрова, композиторите Ценко Минкин и Стефан Диомов, певеца Пламен Ставрев, проф. Димитрина Кауфман. 

От 2003 година започва автоматизацията на основните библиотечни процеси. Библиотеката разполага с Интегрирана библиотечно-информационна система E-Lib. Закупен е модул „Електронен каталог”.

От 2005 година главен библиотекар е Людмила Чудомирова, която продължава заедно с екипа устойчивото развитие на библиотеката.

През годините се извършват належащи ремонти, внедряват се нови библиотечни софтуерни продукти, изградени са 3 автоматизирани работни места за изпълнение на основните библиотечни дейности. 

Разкрита е Специализирана читалня за студенти на Международното висше бизнес училище. От същата година екипът на библиотеката неизменно участва с проекти за финансова подкрепа на библиотеките при обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” и до днес.

На 2 декември 2010 година е инсталирана и тествана компютърна техника по програма „Глоб@лни библиотеки - България”. Библиотеката получава 13 компютри, един лаптоп, мултифункционално устройство, цветен принтер, проектор и екран. 

На 2 май 2011 година г-жа Сири Осуалд - програмен директор във Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, и г-н Трендафил Меретев -  ръководител на програма „Глоб@лни библиотеки - България”  осъществяват мониторингово посещение. Г-жа Осуалд оценява високо работа по проекта и ентусиазма на хората, включени в програмата. Библиотеката е избрана от Фондация „Глоб@лни библиотеки - България” за обучителен център на библиотекари от Софийска област. За периода 2011/2016 година са организирани 16 обучения за библиотекари. По време на курсовете, те имат възможност да дискутират различни професионални теми, да обменят идеи и добри практики.

Използвайки активно предоставеното ИКТ оборудване, библиотекарите удовлетворяват информационните потребности на посетителите от всички възрасти в различни тематични области. Предоставят информация за свободни работни места, консултират и оказват помощ на търсещите работа лица при подготовката на документите; реализират е-образователни инициативи, като младежки ателиета и мултимедийни уроци с различна тематика за учащите се.

При голям интерес протичат обученията за възрастни по начална компютърна и информационна  грамотност. За периода 2011-2016 година са организирани 15 курса с участието на 140 потребители от възрастова група 60+.

През 2019 година завършва мащабен ремонт по проект на Община Ботевград за въвеждане на мерки за енергийна ефективност. След извършените ремонтни дейности – топлоизолация на стени и покрив, подмяна на дограма и отоплителна инсталация, въвеждане на енергоспестяващо осветление, сградата е изцяло обновена.

По друг проект „Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за нуждите на НЧ „Христо Ботев 1884”, също изготвен от Общината са осигурени средства за ново библиотечно оборудване – стелажи, маси и бюра за Детския отдел.

През лятото на 2019 година екипът на библиотеката започва подготовка и редакции на бази данни, във връзка с прехвърляне на данни към новата система Е-Либ Прима, закупена благодарение на отпуснатите средства на Община Ботевград. Чрез новия софтуерен  продукт Е-Либ Прима се осигурява всичко необходимо за автоматизация на съвременната библиотека.

През изминалата 2023 година в библиотеката са регистрирани 1400 нови читатели. Посещенията са 19 466. Раздадената литература е 26 271 тома. Библиотечният фонд наброява 83 778 тома документи. 

Направени са 1018 справки, подредени са над 20 витрини. Проведени са 55 урока, беседи и творчески срещи.

Читателите в библиотеката се обслужват от три отдела, които разполагат с интернет връзка – Заемна за възрастни, Детски отдел и Справочно-библиографски и информационен отдел. Компютърната зала разполага с 10 компютъра за ползване от читателите.

Библиотеката продължава да съхранява писменото културно наследство. Но това е само част от нейния нов и многолик образ. В дигиталната епоха и мрежовите комуникации тя разгръща огромния си потенциал, за да създаде нови възможности за образование, култура, личностно развитие и по-добро качество на живот.

Библиотека „Иван Вазов” се включва ежегодно в националните кампании „Маратон на четенето”, „Забавното четене”, „Национална библиотечна седмица”. В рамките на тези кампании се провеждат редица разнообразни инициативи, съвместно организирани с училища и детски градини. Активно участва във всички общински чествания и читалищни мероприятия, сред които традиционните вече „Мартенски дни на изкуствата”, „Весело лято в града” и Коледно-новогодишни празници.

Културно-образователната дейност на библиотеката винаги е била насочена основно към привличане на нови читатели и приобщаване към книгата и четенето. 

Библиотеката е мястото, където читателите срещат съвременни автори на книги – Емил Андреев, Мария Димитрова, Росица Ангелова, Мая Дългъчева, Донка Петрунова, Георги Наков, Панчо Панчев, Петя Александрова, Лозинка Йорданова, Иван Жеглов, Тома Бинчев, Виктор Самуилов, Бета Наур, Симеон Христов, Мадлен и Нидал Алгафари, Валентина Стоева, Христина Панджаридис и много други. 

В презентацията си екипът на библиотеката изразява благодарност към всички дарители и партньори за ползотворната съвместна работа.