На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Климент, архиепископ Охридски, първоучител на българския народ.
Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. Най-голямата му заслуга е в съставянето на азбуката - "кирилица".

Свети Климент Охридски е първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди срещата му с българския княз Борис I са оскъдни. Историците считат, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г., затова и по-късно го срещаме във Великоморавия като техен ученик.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след това заедно с Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Изгонен е към края на 885 или 886 и пристига в тогава граничещата с Моравия, България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и Горазд. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски. Наум остава в столицата, където става родоначалник на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в областта Кутмичевица като учител.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица и пише "на българско наречие", близо 3500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия в същата област, с титлата "Велички".
Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон. Той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.
Климент умира на 27 юли 6121 г. (916 г.) в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква „Св. Панталеймон” (Стари св. Климент”), превърната около 1515 г. в джамия, днес руина. Останките му са пренесени в охридската църква „Св. Богородица Периблептос”, наречена след това „Св. Климент”.