Забавно
Топ вицове:
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла…
- Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
- Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
- Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
- Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
Два бика, баща и син седят на хълм и наблюдават кравите в подножието.
- Тате, давай да изтичаме и да изчукаме онази първата крава.
- Спокойно сине, ще го даваме бавно и ше ги изчукаме всичките!
- Тате, давай да изтичаме и да изчукаме онази първата крава.
- Спокойно сине, ще го даваме бавно и ше ги изчукаме всичките!
| Разни - botevgrad.com - (16.09.07) |  (0) | коментирай (0) |
Един дядо решил да се почувства млад и си извикал момиче на повикване.
Съблякла го тя, но инструментът му виси като отвес.
- Дядо, много ти е увиснал.
- Е, мойто момиче, погали го, поразтрий го, ще стане работата.
Пробвала тя с едната ръка 10 - 15 минути. Нищо.
- Я, пробвай и с другата - предложил дядото.
Пробвала тя и с другата 15 - 20 минути, пак нищо.
- Ех, малката, къде си тръгнала с тез слаби ръце любов да правиш? - отчаял се дядото.
Съблякла го тя, но инструментът му виси като отвес.
- Дядо, много ти е увиснал.
- Е, мойто момиче, погали го, поразтрий го, ще стане работата.
Пробвала тя с едната ръка 10 - 15 минути. Нищо.
- Я, пробвай и с другата - предложил дядото.
Пробвала тя и с другата 15 - 20 минути, пак нищо.
- Ех, малката, къде си тръгнала с тез слаби ръце любов да правиш? - отчаял се дядото.
| Разни - botevgrad.com - (16.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
- Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
- Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
- Не, госпожо.
- Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак".
- Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз?
- Не, не знам- казва генералската жена.
- Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
- Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
- Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
- Не, госпожо.
- Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак".
- Така ли, - казва младият лейтенат твърдо и наперено, - а знаете ли кой съм аз?
- Не, не знам- казва генералската жена.
- Слава богу! - казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
| Разни - botevgrad.com - (16.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник