Един дядо се прибира в къщи, отваря вратата и какво да види - огънят незапален, яденето несготвено, бабата легнала на леглото и умира.

Станало му тъжно на дядото, излязъл на двора да се поотпусне и си казал:

- Абе добра ми беше бабата и с добро трябва да я изпратя. Я да взема да я опъна за последно, та да си отиде с хубаво от тоя свят.

Влезнал в къщи, натеглил я хубаво като за последно и си решил да отиде до кръчмата да пие една ракия, за да се разсее. Пил каквото пил, па по едно време си рекъл:

- Тя бабата вече се е качила горе, ами дай аз да се прибирам, да я изкъпя, наглася и да я изпращам.

Влезнал в къщи и що да види - огънят запален, гърнето с гозбата в пещта, а бабата чисти и се усмихва.

- Бре - плеснал се по челото дядото - пусто мое незнаяние! Да бех разбрал по-рано че е тъй, лани нямаше да изпущим татя!

botevgrad.com - (16.09.07)

(0)

коментирай (0)