Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал:
- Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща - здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
- Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
- Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
- Ще ме прощавате, но това е козел!

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:
- Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?
Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:
- Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.

Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)

Фридрих Велики се имал за всестранен талант. Веднъж съчинил поема в александрини и поискал от Волтер, който му гостувал, да си каже мнението.
Волтер прочел текста, усмихнал се раболепно и отговорил:
- Ваше величество очевидно умее всичко! Пожелал е да напише слаба поема и напълно е успял!

Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)

- Приятно ми е: Бонд. Джеймс Бонд.
- И аз се радвам да се запознаем. Дам. ван Дам. Клод ван Дам. Жан-Клод ван Дам.

Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)