Забавно
Топ вицове:
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
- Как блондинка се опитва да убие червей?
- Погребва го жив.
- Погребва го жив.
| Черен хумор - botevgrad.com - (03.02.10) | (4) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
Мъж стои самотен в офиса си една вечер, когато от пепелника внезапно се появява един дух и му казва: - Е, какво ще бъде третото ти желание?
Мъжът погледнал към духа и казал:
- Ха?! Как бих могъл да кажа "третото" си желание, щом не съм имал първо или второ?
- Ти имаше вече две желания - казал духът - но твоето второ желание беше да върна нещата назад по такъв начин, че да станат каквито бяха, преди да кажеш пъвото си желание. Така че, ти не помниш нищо, защото всичко е такова, каквото беше преди първото ти желание! Сега имаш право на едно последно желание!
- Е, добре! - казал мъжът - Не ти вярвам, но какво значение има?! Пожелавам си да бъда неустоим за жените!
- Колко забавно - възкликнал духът, след като му гарантирал, че желанието му вече е изпълнено и добавил, изчезвайки завинаги: - Съвсем същото си поиска и при първото желание.
Мъжът погледнал към духа и казал:
- Ха?! Как бих могъл да кажа "третото" си желание, щом не съм имал първо или второ?
- Ти имаше вече две желания - казал духът - но твоето второ желание беше да върна нещата назад по такъв начин, че да станат каквито бяха, преди да кажеш пъвото си желание. Така че, ти не помниш нищо, защото всичко е такова, каквото беше преди първото ти желание! Сега имаш право на едно последно желание!
- Е, добре! - казал мъжът - Не ти вярвам, но какво значение има?! Пожелавам си да бъда неустоим за жените!
- Колко забавно - възкликнал духът, след като му гарантирал, че желанието му вече е изпълнено и добавил, изчезвайки завинаги: - Съвсем същото си поиска и при първото желание.
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Снежанка и принцът се чукали, а джуджетата искали да гледат през ключалката, ама били ниски та се качили едно на друго и най-малкото отгоре им казвало какво става а те си предават надолу по веригата.
- Принцът е гол. - казва джуджето.
"Принцът е гол, принцът е гол, принцът е гол..." се чува веригата.
- Снежанка се съблече.
"Снежанка се съблече, Снежанка се съблече, Снежанка се съблече..."
- Той я целува.
"Целува, целува, целува..."
- Принцът й го вкара.
"Вкара, вкара, вкара..."
- Клатят се яко.
"Клатят се яко, клатят се яко, клатят се яко..."
- Принцът се изпразни.
"И аз, и аз, и аз..."
- Принцът е гол. - казва джуджето.
"Принцът е гол, принцът е гол, принцът е гол..." се чува веригата.
- Снежанка се съблече.
"Снежанка се съблече, Снежанка се съблече, Снежанка се съблече..."
- Той я целува.
"Целува, целува, целува..."
- Принцът й го вкара.
"Вкара, вкара, вкара..."
- Клатят се яко.
"Клатят се яко, клатят се яко, клатят се яко..."
- Принцът се изпразни.
"И аз, и аз, и аз..."
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (5) | коментирай (0) |
Яхнал Крали Марко коня си Шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям...".
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..."
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?"
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
"Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен..."
Върви нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си мисли: "Бреее, тук трябва да е вилнял някой голем юнак - и от мене по-голям..."
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата й оскубана, зъбите й избити, изнасилена, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита: "Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?"
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
"Жив да си ми, баби, какъв си ми хубав, когато си трезвен..."
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (5) | коментирай (0) |






