Червената Шапчица, Сър Артър Конан Дойл
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(2.3)

коментирай (4)

Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва:
- Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (1)

Крикор и Гарабед се заяждат един с друг:
- Крикор, кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата.
- Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(4.3)

коментирай (1)

- Чия е тази банкнота?

- Моя.

- Жалко. А толкова прилича на моята...

Разни - botevgrad.com - (16.09.07)

(0)

коментирай (0)

Дон Корлеоне като малък (12-годишен) седи и пише писмо на Дядо Господ какво иска за Коледа.

Започва писмото "Мили Боже, много ми се иска да имам червен велосипед с лъскави калници, и..."

Къса листа и си мисли: "Няма да стане. Човек убихме преди два месеца. Обаче, от друга страна, той сам си беше виновен - кой го кара да влиза в нашия район?"

Пак почва: "Господи, много ми се иска за Нова година да имам червен велосипед..."

Пак къса писмото: "Няма да се навие. Участвах в групово изнасилване. Обаче, от друга страна, тя сама си беше виновна - като й предлагахме пари защо не ги взе?"

Пак пише: "Господи!". Спира, замисля се, посяга пак да скъса листа обаче се сеща нещо. Скача, сваля статуетката на Дева Мария от стената, заключва я в един сандък и продължава писмото:

"Исусе, ако искаш пак да видиш майка си..."

Разни - botevgrad.com - (16.09.07)

(0)

коментирай (0)

Студенти се явяват на изпит от типа "тест" - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.

Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.

Професорът си мисли: "тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути".

Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.

- Какво правите още, колега? - пита професорът.

- Ами проверявам си отговорите за последен път.

Разни - botevgrad.com - (16.09.07)

(0)

коментирай (0)