Забавно
Топ вицове:
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
- Как блондинка се опитва да убие червей?
- Погребва го жив.
- Погребва го жив.
| Черен хумор - botevgrad.com - (03.02.10) |  (4) | коментирай (0) |
Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал:
- Що караш?
- Ммм нищо - отговорил Геле.
- Вдигни вестника!!
И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал:
- Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника!
И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал:
- Абе че крадеш, крадеш - ама кажи ми кво крадеш?
- Кьорав ли си… колички!
- Що караш?
- Ммм нищо - отговорил Геле.
- Вдигни вестника!!
И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал:
- Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника!
И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал:
- Абе че крадеш, крадеш - ама кажи ми кво крадеш?
- Кьорав ли си… колички!
| Разни - botevgrad.com - (03.02.10) | (3) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
Кара стол в коридора!
Забележка в бележник.
Забележка в бележник.
| Бисери - botevgrad.com - (20.09.07) | (2) | коментирай (0) |
Ладата се движи със скорост 7 на сто при градско каране.
| Бисери - botevgrad.com - (20.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Когато чашата на вдъхновението пресъхва, Димчо(Дебелянов), си поръчва още две бири.
| Бисери - botevgrad.com - (20.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник