Забавно
Топ вицове:
Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (3) | коментирай (0) |
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (3) | коментирай (0) |
Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо…
- Къде отиваш, Червена Шапчице?
- Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
- Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
- Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
- Давай, Шапчице!
- Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
- Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът.
- Е, добре тогава! - съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
- Скъпа бабо…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (3) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
По време на семеен скандал:
- Писна ми вече! Дано Господ ме прибере при себе си! - крещи съпругата.
- Ха, да не е луд като мене...
- Писна ми вече! Дано Господ ме прибере при себе си! - крещи съпругата.
- Ха, да не е луд като мене...
| Мръсни - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Нощ. Парк. От храстите се носят викове за помощ.
Някакъв здравеняк минава от там и решава да помогне:
- Кой закача девойката?
От храстите се чува:
- Ама аз не съм девойка...
- Съжалявам... Все закъснявам.
Някакъв здравеняк минава от там и решава да помогне:
- Кой закача девойката?
От храстите се чува:
- Ама аз не съм девойка...
- Съжалявам... Все закъснявам.
| Мръсни - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Мъж влиза в стриптийз бар. Намира едно празно място на първия ред и сяда. Зад гърба му седи някакъв зачервен мъжага. На пилона се кърши готина стриптизьорка с еротично облекло. Човекът отзад направо пощурява:
-Да, бейби, само така!
Нашият човек го стрелва с поглед и оня спира. Стриптизьорката си смъква сутиена. Онзи отзад пак:
-Да! Т`ва искам! ДАААА!
Нашият му изсъсква да млъкне и продължава да гледа. Стриптизьорката остава напълно гола. Всички умират от кеф, само този отзад си мълчи. Нашият човек се обръща и иронично пита:
- Къде ти отиде ентусиазма, бе?
- Аааа, някъде по гърба ти...
-Да, бейби, само така!
Нашият човек го стрелва с поглед и оня спира. Стриптизьорката си смъква сутиена. Онзи отзад пак:
-Да! Т`ва искам! ДАААА!
Нашият му изсъсква да млъкне и продължава да гледа. Стриптизьорката остава напълно гола. Всички умират от кеф, само този отзад си мълчи. Нашият човек се обръща и иронично пита:
- Къде ти отиде ентусиазма, бе?
- Аааа, някъде по гърба ти...
| Мръсни - botevgrad.com - (18.09.07) | (3) | коментирай (1) |


(3.3)


