Забавно
Топ вицове:
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
В село имало един гърбав и един сакат. Гърбавия го бъзикали много по-често от сакатия и един ден той решил да се махне от селото. Тръгнал из гората и изведнъж пред него "буф" - Дяволът:
- Кой си ти, бе?
- Ами аз съм гърбав.
Взел му дявола гърбицата и човекът, вече здрав, се прибрал подскачайки и тананикайки обратно в селото. Като го видял сакатия, че е без гърбица учуден го попитал:
- Какво стана с гърбицата, как се излекува?
-Ам и отидах в гората и срещнах Дявола, който ме излекува.
Решил и сакатия да търси Дявола, тръгнал из гората и изведнъж "буф" - пред него Дявола:
- Кой си ти?
- Аз съм сакат.
- На ти тогава една гърбица.
- Кой си ти, бе?
- Ами аз съм гърбав.
Взел му дявола гърбицата и човекът, вече здрав, се прибрал подскачайки и тананикайки обратно в селото. Като го видял сакатия, че е без гърбица учуден го попитал:
- Какво стана с гърбицата, как се излекува?
-Ам и отидах в гората и срещнах Дявола, който ме излекува.
Решил и сакатия да търси Дявола, тръгнал из гората и изведнъж "буф" - пред него Дявола:
- Кой си ти?
- Аз съм сакат.
- На ти тогава една гърбица.
| Черен хумор - botevgrad.com - (20.09.07) |  (0) | коментирай (0) |
Някакъв решил да се беси. Вързал въжето на една върба над реката, увиснал и... въжето се скъсало.
Изплувал с мъка на брега, плюл възмутено и казал:
- Ей, за едно бесене и щях да се удавя бе!
Изплувал с мъка на брега, плюл възмутено и казал:
- Ей, за едно бесене и щях да се удавя бе!
| Черен хумор - botevgrad.com - (20.09.07) | (0) | коментирай (0) |
- От какво се оплаквате? - пита лекарят.
- Боли ме жлъчката.
- Съблечете се, моля.
- Вие какво, не ми ли вярвате?
- Боли ме жлъчката.
- Съблечете се, моля.
- Вие какво, не ми ли вярвате?
| Черен хумор - botevgrad.com - (20.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник