Забавно
Топ вицове:
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
- Животът е като стълба на кокошарник!
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
| Разни - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
- Как блондинка се опитва да убие червей?
- Погребва го жив.
- Погребва го жив.
| Черен хумор - botevgrad.com - (03.02.10) |  (4) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
Двама приятели се срещат след празниците:
- Как си, как прекара Нова Година?
- Не знам, още не са ми разказали.
- Как си, как прекара Нова Година?
- Не знам, още не са ми разказали.
| Пиянски - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Късно през нощта мъжа се връща пиян в къщи.
Жена му стои на вратата на кухнята с точилка в ръката.
Той я гледа и след кратка пауза казва:
- А ти все готвиш ли готвиш...
Жена му стои на вратата на кухнята с точилка в ръката.
Той я гледа и след кратка пауза казва:
- А ти все готвиш ли готвиш...
| Пиянски - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Пияница се събужда със страшен махмурлук в компанията на двама "другари". Опипва се по джобовете и ужасен казва:
- Момчета! Вчера взех заплата! А сега нямам и стотинка...
Другите пияници му казват:
- Ами не помниш ли, снощи ги изпихме.
- Уф, слава богу, бях се изплашил да не съм ги изгубил.
- Момчета! Вчера взех заплата! А сега нямам и стотинка...
Другите пияници му казват:
- Ами не помниш ли, снощи ги изпихме.
- Уф, слава богу, бях се изплашил да не съм ги изгубил.
| Пиянски - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник