Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал:
- Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща - здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
- Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
- Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
- Ще ме прощавате, но това е козел!

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Ню-Йорк. Вечер. Под небостъргач лежи труп на паднал мъж. Пристига полиция.

Чрез експертиза се установява, че падналият покойник е от 67-я етаж.

Полицаите се качват и влизат в апартамента. Питат:

- От тук ли е паднал покойният?

- От тук! - отговаря блондинка с цигара в ръка.

- И как се случи? - пита полицаят.

Жената започва да разказва:

- Аз, както е прието у нас, след като се запознахме на летището го поканих в къщи. Той, както е прието у тях, предложи за начало да отиде да купи нещо за пиене. Отидохме в магазина. Аз, както е прието у нас, предложих да купим бутилка уиски и две соди. Той, както е прието у тях, взе две бутилки водка и бутилка вино. Отидохме в къщи.

Аз, както е прието у нас, изпих 40 гр. Той, както е прието у тях, всичко до дъно. След това, както е прието у нас, му предложих да легнем в леглото. Той, както е прието у тях, предложи да отиде да купи още. И тогава се върна моят мъж.

Аз, както е прието у нас, исках да го запозная с мъжа си. А той, както е прието у тях, скочи през прозореца.

Разни - botevgrad.com - (16.09.07)

(0)

коментирай (0)

- Извинете, вие ли сте Ибрахимкарадурумодрихалилбегович?

- Не, аз съм Коен.

- По дяволите! Винаги ги бъркам тези две фамилии!

Разни - botevgrad.com - (16.09.07)

(0)

коментирай (0)

Петка се жали на Чапаев:

- Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон.

- Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Разни - botevgrad.com - (16.09.07)

(0)

коментирай (0)