Забавно
Топ вицове:
Червената Шапчица, Сър Артър Конан Дойл
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |   (2.3) | коментирай (4) |
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва:
- Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
- Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (1) |
Крикор и Гарабед се заяждат един с друг:
- Крикор, кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата.
- Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.
- Крикор, кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата.
- Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (4.3) | коментирай (1) |
Случайни вицове:
Обхождайки военните си бази, македонският президент Киро Глигоров открил два бомбардировача и решил да нападне САЩ. Обадил се на Бил Клинтън и му заявил,че ще обстрелва Бостън.
Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две - нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици - нищо.
На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил:
- Клинтън,днес нападам Вашингтон!
В отговор от слушалката се чуло:
- Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!
Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две - нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици - нищо.
На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил:
- Клинтън,днес нападам Вашингтон!
В отговор от слушалката се чуло:
- Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!
| Политически - botevgrad.com - (16.09.07) | (0) | коментирай (0) |
- Къде ли изчезна нашият съученик Паздерков? Не съм го виждал цяла вечност.
- Е как, не знаеш ли... Купи си кола и след месец и половина почина.
- При катастрофа ли?
- Не. Умря от глад.
- Е как, не знаеш ли... Купи си кола и след месец и половина почина.
- При катастрофа ли?
- Не. Умря от глад.
| Разни - botevgrad.com - (16.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Един бездомник стои зад заведението "Св. Георги и змея". Излиза сервитьорка и той я моли за храна.
- Я, се махай от тука! - развикала се тя.
Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново:
- Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?
- Я, се махай от тука! - развикала се тя.
Той постоял, постоял и тръгнал. Като минавал пред заведението я среща отново:
- Извинете госпожице, а може ли да говоря с Георги?
| Разни - botevgrad.com - (16.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник