Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал:
- Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща - здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
- Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
- Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
- Ще ме прощавате, но това е козел!

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Иванчо се връща в къщи с посинено око.
И майка му му казва:
- Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10!
А Иванчо и отговаря:
- Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.

Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)

Иванчо се прибира с червени бузи.
- Кой те удари?
- Пешо.
- Ти върна ли му шамара?
- Да, още преди десетина дни.

Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)

Изпраща майката Иванчо за сирене, като му дава 5 лева. Среща го Марийка и му вика:
- Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, врял и кипял, вика:
- Ами къде е, отпред е, къде?!
Марийка си свалила гащите, надупила се, и путката й щръкнала отзад. Иванчо нямало къде да мърда, дал и парите. Пибира се у тях и като го попитали къде е сиренето, той казал, че загубил парите по пътя. Дали му още 5лв. и пак го пратили да вземе сирене. Обаче Марийка пак стои на пътя и го чака и му вика:
- Ако познаеш къде ми е путката, ще ме наебеш, ако не - ще ми дадеш всичките пари дето имаш.
Иванчо, вече научен от видяното, вика:
- Хааа, Марийке, не можеш да ме излъжеш, отзад е!
Марийка обаче се навела назад и путката и цъфнала отпред. И пак му взела петте лева. Прибира се Иванчо тъжен... Питат го:
- А бе Иванчо, два пъти се прибираш без сирене, какво става бе?
- Докато не се научите къде да си държите путките, ни сирене, ни пари ще видите!

Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)