Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (2)

Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие:
- Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно?
- Ее, няма какво да крия - 130… и нещо отгоре… Ами ти?
- А, аз съм малко по-добре от теб - 140… и нещо отгоре…
- Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел - професора, Агоп? - сетил се Гарабед. - Отдавна не съм чувал нищо за него!
- Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!

Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10)

(5)

коментирай (1)

Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка.
По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов:
- Близначки?
- Не, не, едната е по-голяма.
Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката:
- Близначки?
- Абе нали ти казах, не са близначки! - тросва се Иван.
- А-а, близначки - уверен е японецът и сочи Елена - С тая жена никой няма повтори.

Политически - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)

Стар евреин бяга от Русия. На рамото му седи говорящ папагал.
Митничарят:
- Господине, не може да пътувате със жива птица!
- Ами как?...
- Допускаме само препарирани и замразени.
Папагалът се обажда:
- Абе ако трябва замразявай, ако трябва препарирай
ама да се махаме от тука че си...
p.s. Важи и за българските "папагали".

Политически - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)

Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал).
Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа - 23, 18, 10 и т.н.
Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват.
Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл:
"Еееех... мене пък ще ме пишат мъртво роден!"

Политически - botevgrad.com - (18.09.07)

(0)

коментирай (0)