Забавно
Топ вицове:
Професор по анатомия, преподава полова система и пита:
- Колежке, какво държа в ръката си?
- Ами пенис.
- Добре, а в другата?
- Ами… поничка.
- Как така поничка, че какво съм изял на закуска?
- Колежке, какво държа в ръката си?
- Ами пенис.
- Добре, а в другата?
- Ами… поничка.
- Как така поничка, че какво съм изял на закуска?
| Черен хумор - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
Учителката се разболяла и влязла в болница. класът изпратил Иванчо на свиждане. Връща се и докладва:
- Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.
- Деца, положението е безнадеждно. Утре я изписват и от вдругиден пак е на работа.
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) |  (0) | коментирай (0) |
Иванчо казва на баща си:
- Тате, утре те викат в училище при директора.
- За какво пак?
- Ами счупих един прозорец.
- Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
- Тате, утре те викат в училище при директора.
- За какво пак?
- Ами счупих един прозорец.
- Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час - върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора:
- Не мога повече така!
А той я пита:
- В кой клас?
- III-Б. Средната редица, последния чин.
- Ясно, Иванчо. Ще те чука...
- Не мога повече така!
А той я пита:
- В кой клас?
- III-Б. Средната редица, последния чин.
- Ясно, Иванчо. Ще те чука...
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник