Забавно
Топ вицове:
Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла…
- Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
- Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
- Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
- Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
Марийка към Иванчо:
- Иванчо, айде да са оженим!
- Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке...
- Иванчо, айде да са оженим!
- Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке...
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) |  (0) | коментирай (0) |
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология.
И всеки донесъл по нещо - крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб...
Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала:
- Иванчо, откъде взе този гръклян?
- От дядо.
- И какво каза дядо ти?
- Хрррррррр...
И всеки донесъл по нещо - крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб...
Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала:
- Иванчо, откъде взе този гръклян?
- От дядо.
- И какво каза дядо ти?
- Хрррррррр...
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
В училище:
- Иванчо, колко е 7 по 12?
- Не чувам нищо, господине!
- Колко е 7 по 12?
- Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно!
Даскалът се нервира:
- Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш.
Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва:
- Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми?
Учителят:
- Вярно, от този чин нищо не се чува.
- Иванчо, колко е 7 по 12?
- Не чувам нищо, господине!
- Колко е 7 по 12?
- Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно!
Даскалът се нервира:
- Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш.
Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва:
- Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми?
Учителят:
- Вярно, от този чин нищо не се чува.
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник