Забавно
Топ вицове:
Червената Шапчица, Сър Артър Конан Дойл
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
- Холмс, бихте ли погледнали за момент?
Приятелят ми с известно неудоволствие се откъсна от цигулката, на която безуспешно се мъчеше от около половин час да транспонира основната тема от "Концерт за английски рог и оркестър" на Берлиоз, и се приближи до прозореца.
- Какво бихте казали за младата особа с кошница за пикник в ръка и наметало с червена качулка, която се приближава от ъгъла?
- Като начало, Волфсън, бих отбелязал, че вече сте женен мъж… Но извън това, то тази 16-годишна блондинка от Есекс, пристигаща от Падингтън Стейшън и по пътя си спирала в хлебарницата на моя стар приятел, евреина Хаим Халеви на Пикадили Съркъс, както и в магазинчето за вина на ъгъла на "Донингтън стрийт" и "Лоу Маркет Роу", очевидно е леко объркана за това, къде точно отива, въпреки точните инструкции на баба си…
- Потресаващо, Холмс! Как разбрахте всичко това само от един бегъл поглед? Сигурно по неравномерния наклон на кошницата, в единия край на която се е търкулнала бутилка или две вино, както и по червеникавата кал по ботушките й - каквато се намира край Падигтън… но убийте ме, не мога да си представя откъде ви хрумна това, за Есекс, за бабата, и че е блондинка, след като качулката изцяло скрива не само косите, но и лицето й?
Междувременно момичето се бе изгубило от погледа ми - вероятно бе влязло в някоя от къщите от близката до нас страна на улицата. Холмс със загадъчна усмивка се приближи до вратата и я отвори леко, точно в момента, в който отпред застана развълнуваната мис Хъдсън и обяви:
- Мистър Холмс, ще бъдете ли така любезен да слезете в салона, за да ви запозная с внучката си - мис Корделия Хънтър от Есекс, за която толкова съм ви говорила? Милото момиче е послушало съвета ми и е взело от любимите ви източни питки, както и бутилка "Шато Рено 1895", но запомняйки добре тези ми инструкции, отново е забравила точния ми адрес, или май, типично за днешната младеж, просто е решила да се поразходи, без да се замисля, че в почти всяка къща я причаква по един вълк… ще прощавате за неволния каламбур, доктор Волфсън!…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |   (2.3) | коментирай (4) |
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва:
- Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
- Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (1) |
Крикор и Гарабед се заяждат един с друг:
- Крикор, кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата.
- Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.
- Крикор, кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря едни завеси, че по цял ден ви гледам със жена ти как се гоните голи из къщата.
- Гарабед, а на теб кога ти е рождения ден?
- Защо?
- Да ти подаря един бинокъл, че да видиш чия жена гоня.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (4.3) | коментирай (1) |
Случайни вицове:
Бащата на Иванчо казва:
- Дай да ти видя бележника.
- Не мога. Дадох го на Петърчо - искаше да изплаши родителите си.
- Дай да ти видя бележника.
- Не мога. Дадох го на Петърчо - искаше да изплаши родителите си.
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Иванчо към майка си:
- Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам.
- Правилно си отговорил. А той какво каза?
- Нищо, само че много се зарадва...
- Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам.
- Правилно си отговорил. А той какво каза?
- Нищо, само че много се зарадва...
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо:
- Госпожо, какво правят тези кучета?
Госпожата сконфузена:
- Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал:
- Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб - то та ебе в гъза...
- Госпожо, какво правят тези кучета?
Госпожата сконфузена:
- Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал:
- Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб - то та ебе в гъза...
| Любими герои - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник