Забавно
Топ вицове:
Червената шапчица, по Ф. Кафка
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
- Животът е като стълба на кокошарник!
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
| Разни - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
- Ще пиете ли нещо?
- Не, благодаря.
- Може би чай?
- Не пия чай.
- Кафе?
- Не пия кафе.
- Уиски със сода?
- Не пия сода.
- Не, благодаря.
- Може би чай?
- Не пия чай.
- Кафе?
- Не пия кафе.
- Уиски със сода?
- Не пия сода.
| Мръсни - botevgrad.com - (18.09.07) |  (0) | коментирай (0) |
В библиотеката:
- Извинете, имате ли някакви книги за самоубийство?
- Да, там на петия рафт би трябвало да са.
- Там няма нищо!
- Абе тия книги все ги взимат и не ги връщат...
- Извинете, имате ли някакви книги за самоубийство?
- Да, там на петия рафт би трябвало да са.
- Там няма нищо!
- Абе тия книги все ги взимат и не ги връщат...
| Мръсни - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже.
- Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш.
- Да, вярно е, аз съм диригент.
- А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате.
Диригентът много се зарадвал и казал:
- Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят.
- Аа, не може бате, нема време, утре почваш!
- Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш.
- Да, вярно е, аз съм диригент.
- А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате.
Диригентът много се зарадвал и казал:
- Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят.
- Аа, не може бате, нема време, утре почваш!
| Мръсни - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник