Забавно
Топ вицове:
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (5) | коментирай (0) |
- Животът е като стълба на кокошарник!
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
| Разни - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
- Как блондинка се опитва да убие червей?
- Погребва го жив.
- Погребва го жив.
| Черен хумор - botevgrad.com - (03.02.10) |  (4) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
След като попаднал под чехъла на жена си, някакъв гордо заявил:
- Сега тя без мен и крачка не може да направи!
- Сега тя без мен и крачка не може да направи!
| Семейни - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
На танцовата забава:
- Надявам се, скъпи, че тази вечер ще потанцуваш... и с мен?
- Разбира се, скъпа...Не бих искал да си помислиш, че съм дошъл тук само да се забавлявам...
- Надявам се, скъпи, че тази вечер ще потанцуваш... и с мен?
- Разбира се, скъпа...Не бих искал да си помислиш, че съм дошъл тук само да се забавлявам...
| Семейни - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Пиер учи стенография, а жена му го пита:
- Умееш ли вече да пишеш толкова бързо, колкото говоря?
- Толкова бързо - да, но не толкова дълго.
- Умееш ли вече да пишеш толкова бързо, колкото говоря?
- Толкова бързо - да, но не толкова дълго.
| Семейни - botevgrad.com - (18.09.07) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник