Усмивки под чехъл Етрополски зет лежал на смъртен одър. Около него стоят жена му, тъща му и приятели, дошли да чуят последните му думи. -Иван Велчев ми дължи 10 лева - едва чути прошепнал той. -Какъв свеж мозък! Ясен и силен до края!-промълвила жена му. -А аз дължа 100 лв. на Вутко..