Тази вечер в малкия салон на читалище „Христо Ботев” се състоя представянето на книгата „Добротата ще спаси света!”, която съдържа стихотворения и есета на 18 ученици от трите средни училища в Ботевград. Откъси от творбите бяха прочетени на фона на класическа музика, изпълнена на пиaно. Всеки автор получи по една червена роза, екземпляр от първото издание на книгата, както и книги от издателство „Ариадна 93”.
От името на организатора на провята – БСП – Ботевград, бяха присъдени две специални награди – книги на известния драматург и сценарист Т.С.Лърнър. В раздел „проза” наградата получи Красимира Божинова, която тази година завършва ПМГ „Акад.проф.д-р Асен Златаров”. Възпитаничката на ПГТМ „Христо Ботев” Мария Маринова бе удостоена с наградата за поезия. Специалните награди бяха определени предварително от петчленно жури с председател Емилия Ценова, отговорен редактор в издателство „Ариадна 93”.
Книги на Мария и Красимира връчиха още: Мико Дончев, член на литературен клуб „Стамен Панчев”, и Симеонка Влайкова, автор на поредицата „Ботевград през годините” и на други заглавия.
От името на botevgrad.com специална награда –  портативен мултимедиен плеър, получи Теодор Василев, ученик от ТПГ „Стамен Панчев”. Теодор участва в книгата с есе.
Общото в пожеланията, отправени към младите автори, бе да срещат повече доброта по пътя си и да продължават да творят.
„Радвам се, че има млади пазители на българското слово. Както „История славянобърска” се е преписвала, размножавала и съхранила до днес, така и вашите произведения трябва да се съхранят и предадат на поколенията”, каза в поздравителното си слово към младите автори д-р Веселка Златева, председател на ОбС на БСП. Тя благодари на Емилия Ценова и на Стефка Граматикова, съдействали за музикално-творческото представяне на книгата, както и на учителите по литература, открили талантливите момчета и момичета.


Botevgrad.com публикува стихотворението „Усмивката” на Мария Маринова, носителка на специалната награда за поезия:

Усмивка подари ми за утеха,
от нищо друго нямам нужда.
Да ме отведе по тайнствена пътека,
където болка и тъга са чужди.

Понякога и малкото ни стига
животът ни да стане песен.
Сякаш лятото сега пристига
и слънце грее в късна есен.

И в миг се всичко преобръща,
а нас са ни от приказки довели.
Една усмивка, и светът превръща се
в място, пълно със мечти изгрели.

И не ме е страх от дъжд и урагани,
мойто слънце знам, че ще ги скрие.
Усмивката ти – тя ще ме запази,
и даже облаците бързо ще изтрие.

Утре изданието ще публикува есето на Красимира Божинова.