Янка Начева е родена през 1923 год. в с. Радотина в семейство на земеделци, баща й – Петко Попстефанов, е бил кмет на селото. Завършила е институт за учители в град Шумен. Работила е като учителка по български език и история в родното си село и в Ботевград. Имала е тежък живот, изпълнен с много перипетии. В началото на професионалната си кариера получава обвинението „враг на народа” и е уволнена от работа, но скоро след това отново получава назначение.
Съпругът на Янка Начева се казва Димитър. Той е пилот от царската армия. Двамата споделят живота си вече 65 години. Нямат деца, но имат добри роднини, които им помагат и се грижат за тях.
През 1953 година Янка Начева се разболява от тежък менингит. Вследствие на болестта губи слуха си и преустановява работа. Избира да живее изолирана от външния свят, но не спира да се интересува какво се случва извън стените на жилището й, което се намира на бул. „България” в Ботевград. И започва да пише ежедневно. Изпълва с поезия и проза страниците на десетки тетрадки. Така животът й отново придобива смисъл. В стихове и ритмика претворява важните моменти от житейския си път, изживените вълнения, осъществените и несбъднати мечти, събития, белязали историята и културата на родния край и Родината, изразява любовта си към природата и към добрите човешки дела.
„Първото си стихотворение „Пак ще дойдеш” написах в болницата през 1953 година. Посветих го на съпруга ми. Оттогава не съм спирала да пиша. Така успях да преодолея житейските проблеми. Творя през нощта. Тогава се чувствам вдъхновена и по-спокойна”, сподели Янка Начева.
На Коледа през 2010 година възрастната жена получава ценен подарък от своя племенник – стихосбирка с избрани стихове, които е писала през годините. Книгата е озаглавена „Да наситиш с поезия тишината”.
„Много ме изненада. Беше подбрал стихотворенията без мое знание. Видях снимката си на корицата и онемях от щастие. Хареса ми и заглавието на стихосбирката. То е по идея на редакторите”, разказа възрастната жена.
Книгата е в ограничен тираж и не се продава. Янка Начева е дарила по един екземпляр от нея на общинската управа, градската библиотека, историческия музей, дома за възрастни хора, на кметството в родното си село, на близки и приятели.
Стихосбирката „Да наситиш с поезия тишината” започва със стихотворението „Поезия”, в което авторката увековечава своята любов към литературния жанр.
Голяма част от стиховете си Янка Начева знае наизуст. Казва, че любимият й поет е Вазов. С учудваща яснота на тона и младежки ентусиазъм декламира по памет стихотворението „Паисий” от „Епопея на забравените”. Твърди, че помни и останалите от цикъла.
Иначе в момента животът на Янка Начева не се различава от този на обикновения възрастен човек в България. Тя и съпругът й живеят скромно и икономично. По-голяма част от ниските им пенсии отива за лекарства. Възмущават се от „скъпотията”, но се примиряват, защото са наясно, че са безсилни да променят реалността.

Botevgrad.com публикува стихотворението „Поезия” на Янка Начева:

Каква вълшебница си ти,
че преобрази животът ми?!
Мелодична и звучна,
проникна в сърцето ми
и го подтикна напред.
Желания и мечти
събуди навред,
като насъщния хляб,
стана необходима веч’!

Духовния глад и жажда утоли,
мъчителната самота уби,
която навсякъде ме преследва
през деня, през нощта
и на улицата дори!

Бич на нощните кошмари
и утеха в тягостните дни,
най-желаният събеседник
оставаш само ти!

Враг на злото и грозотата,
олицетворение на доброто
и красотата,
от тебе лъха само любов
и чувствам вечния ти зов!
Макар че късно ме навести,
елексир си за моите старини.