На 23.11.1878 г.в сражението при с.Новачене се решава изхода на битката започнала при редутите край Правец. Малък руски отряд, от 137 драгуни-гвардейци и 11 офицера се жертва край селото, за да осигури пробива на Западния отряд на ген.Гурко и освободи Ботевградския край. Те се сражават с няколко хиляди души редовна турска войска, подкрепена от черкезка кавалерия. Командир на този отряд е капитан фон Стемпель, който по-късно, след войната, става един от най-видните кавалерийски военнначалници на Руската империя.
Барон Рейнхолд-Франц-Оскар Александрович Штемпель /Стемпель/ е роден през 1839 година в стар курландски род. Получава общо образование в частно училище и след това постъпва в армията. Участва в Кримската война и потушаването на Варшавското въстание, а в 1875 година е произведен в чин капитан. По време на руско-турската война 1877-1878 г. е в редовете на гвардейския драгунски полк. В сражението край Новачене е ранен тежко на две места, но успява да спаси останалите живи и ранени от отряда заедно с бягащото местното население. За проявената смелост руският император го награждава със златна сабя за храброст и много високи военни ордени  - „Св.Георги”, „Св.Ана”, „Св.Станислав” и други.
Барон Спемпель достига до най-високото звание за кавалерията - генерал-лейтенант, и е назначен за главен инспектор на руската кавалерия. Умира на 24 април 1913 г в Петербург.

По време на руско-турската война, край с.Новачене се сражават и руските офицери - прапорщиците Николай Велингский, Михаил Данилевский и Дмитрий Назимов. Те и още 43 руски воини от гвардейския драгунски полк на руския император Александър II дават живота си за освобождението на Ботевградския край. След сражението останалите бойци успяват да спасят телата на загиналите офицери и ги пренасят във Враца. Погребват ги в двора на църквата. 
След войната майката на Дмитрий Назимов пристига в града, за да пренесе тленните останки на сина си на родна новгородска земя, в семейната гробница. Пред гражданството тя заявява, че за нея е голяма чест уважението, което й е оказано и разказва историята на стария дворянски род. С дълбока мъка съобщава че и четиримата й сина са загинали във войната с Турция, но успява да намери гроба само на единия от тях – Дмитрий. Изразява желание да посети мястото на сражението край Новачене, но не успява.

Материалът е предоставен от нашия съгражданин Володя Казаков по повод 135 години от освобождението на Ботевград от турско робство.