Ваня Кастрева е родена на 5 януари 1960 г. в София. Завършва история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е като редактор на документална литература в издателство „Младеж”, както и като учител по история в 119-о училище „Акад. Михаил Арнаудов”. От 1998 до 2006 г. е директор на 2-ро училище „Акад. Емилиян Станев”. От 13 юни 2006 г. е началник на Регионалния инспекторат по образование в София. На 13 август 2014 г. става служебен зам.-министър на образованието.


- Г-жо Кастрева, първият звънец в училищата ще бие след броени дни. Какво е новото в идващата учебна година?


- Генерални промени няма да има. Ние ги очакваме години наред с приемане на нов закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, но това така и не се случи. За сметка на това има други, не толкова големи промени, които обаче все пак влияят на цялостната организация на учебния процес. От тази година влиза в сила промяна, свързана с провеждането на т.нар. трети допълнителен час по физическо възпитание и спорт в училище. В момента учениците имат между 2 и 3 задължителни учебни часа по този учебен предмет и един допълнителен. Този час можеше да се води и от учители по други учебни предмети, с който те допълваха своята задължителна преподавателска норма. От тази година обаче този час задължително трябва да се води от учител по физическо възпитание и/или треньор по съответния вид спорт, като в класовете от началния етап на основното образование може да се води и от начален учител.


- Да разбираме ли, че през следващата учебна година учениците ще спортуват повече?


- Да, надявам се. Организирането на допълнителния час по физическо възпитание и спорт вече е дългогодишна практика. С промяната в изискването за неговото водене вярвам, че провеждането на спортни дейности и на открито ще бъде по-ефективно. Затова и ползите от тази промяна са основно за учениците. При добра спортна база и професионална организация този допълнителен час може да повлияе благоприятно за преодоляване на тенденцията за обездвижването на българските деца, за провокиране на тяхната физическа активност и интерес към спорта.


- Според националната статистика първокласниците трябва да са доста повече от записаните деца. Как си обяснявате тази разлика от около 12 хиляди липсващи ученици?


- С мобилността на населението и с правото на избор на родителите къде децата им да започнат образованието си. Но все пак не трябва да забравяме, че тези данни са динамични, защото цитираният брой първокласници не е окончателен, а междинен. Едно дете може да бъде записано в училище и след 15 септември. Дори и в момента този прогнозен брой на първокласниците е по-висок от миналогодишния випуск. Това е важно да се отбележи като тенденция, която се надявам, че ще се запази и в следващите години.


- Как вървят ремонтите в училищата, ще приключат ли в срок и има ли родителски бригади, които да помагат?


- Според последната справка ремонтите продължават в около 150 училища в цялата страна. За нас е важно ремонтните дейности, които могат да попречат на учебния процес, да бъдат приключени до 15 септември. Поддържаме активна връзка с директорите на училищата и кметовете на общини в цялата страна. До момента нямаме подадени данни за училище, в което заради неприключени ремонтни дейности откриването на учебната година ще закъснее. На места може да има реорганизация на класните стаи, за да приключат всички стартирали ремонти. Важно е да се гарантира безопасността на учениците. В Мизия например първоначално учебният процес в пострадалите основно училище „Цанко Церковски” и професионална гимназия по химични технологии ще се организира на втория и третия етаж и ще се изолира районът, където ремонтът продължава. В едно от помощните ни училища в Шумен може да се наложи учениците да започнат учебната година в съседна училищна сграда, но това по никакъв начин да не попречи на учебния процес.


За радост продължава да има родители, които помагат при ремонтните дейности и подготовката на училищата за първия учебен ден. Бях много горда от инициативата на училищното ръководство, на цялата родителска общност и приятелите на столичното училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”. Там всички заедно работиха за създаване на по-добра училищна среда. Разбира се, това се случва и на много други места. Искам да благодаря на всички, които помогнаха за преодоляване на щетите в училищата, пострадали от наводненията във Варна, Добрич и Мизия. Сред първите са учителите и родителите, но за моя радост и много други доброволци – хора на различна възраст, с различни професии, от различни кътчета на България, дариха време, сили, средства на нуждаещите се училища и детски градини. В тази връзка никога няма да забравя думите на един свещеник, който отслужи водосвет в началото на учебната година в училището, на което бях директор – 2-ро СОУ „Акад. Емилиян Станев”. Когато го попитах какво дължа, той ми каза: „Г-жо Кастрева, ние сме в храм на знанието, а в един храм се внася, никога не се изнася”. И бих била много щастлива, ако все повече стават хората, които не само мислят така, а с действията си всеки ден съграждат по една добрина за храма на знанието.


- В последните дни родители се оплакваха, че учебникът „Човек и общество” за трети клас изкривява българската история и не възпитава децата на патриотизъм. Като заместник-министър и историк какво мислите?


- Аз лично бях изненадана от възникналата дискусия по няколко причини. Първо учебната програма, по която е написан учебникът, отдавна е факт. Учебникът вече има няколко издания, той е одобрен през 2004 година. Съдържанието се е оценявало от петима оценители - специалист в съответната научна област, експерт по съответния учебен предмет и учители. Минал е всички следващи процедури за одобряване - през 2008 г., както и през 2014 г., след извършени обективно необходими промени. Обективно необходимите промени, съгласно действащата нормативна уредба, са корекции на грешки или следствие на промяна на нормативната уредба. Всеки учител в резултат на конкретния си практически опит имаше възможност да представи своите забележки, открити несъответствия, както и своите предложения за промяна за всеки учебник по всеки предмет. Политиката, която министерството води, е учебното съдържание да бъде достъпно за учениците от съответния клас. Министерството обаче не създава и не може да редактира текстове. За сметка на това обаче авторите на учебниците и техните издатели винаги се съобразяват с конструктивните препоръки на учителите.


Когато говорим за учебник за трети клас, трябва да отчитаме целите на учебната програма и възрастовите психологически особености на учениците, за които е предназначен учебникът - на първо място той трябва да бъде разбираем и адаптиран за възрастта им. В конкретния случай се коментираше учебното съдържание по учебния предмет „Човек и общество”, където във втората част на учебника се изграждат първи представи (знанието се надгражда над представите, а умението се надгражда над знанието) за историческите личности и събития, с които учениците ще се срещнат при системното изучаване на българската история в следващите класове. Трябва да отбележа, че учебният предмет „История и цивилизация” започва да се изучава в пети клас, а в случая говорим за нещо съвсем различно – за формиране на нагласи, на представи, на ценностна система. Няма фактологически грешки. Тъй като много се коментираше един от най-великите българи, не мога да не потвърдя, че Апостола на свободата Васил Левски е бил осъден на смърт. Историческите знания са представени фрагментарно, но коректно, в синхрон с целите на учебната програма.


- Да, но е бил заловен от заптиета, а не от турска полиция.


- А как ще въведем понятието „заптиета” на деца в трети клас? Учебното съдържание не трябва да се обременява с трудни за разбиране от децата исторически понятия. Понятийният апарат идва с предмета „История и цивилизация”. В трети клас ролята на учебния предмет „Човек и общество”, както вече казахме, е да изгради представи. Защо едно дете трябва да бъде обременявано с фактология, която то трудно ще разбере?!


Да, Васил Левски е арестуван. В първото издание беше написано, че султанската полиция го е заловила. Децата обаче имат представа за това какво е българска полиция. Затова във второто издание по препоръка на учителите авторите бяха редактирали текста, като бяха написали, че „османската полиция“ е арестувала Левски, защото полицията не е само на султана, тя е на Османската империя и децата по-лесно, чрез асоциация и с помощта на учителя, ще разберат учебното съдържание.


Така че в случая не може да се говори за историческо противоречие, а за поднасяне на информацията на достъпен за съответната възраст език. Надявам се обществото наистина да разбере колко е важно плавно да се върви по спиралата на знанието.


- Почти 1000 зрелостници не се явиха на поправителната матура по български език. Как си го обяснявате?


- Да, това са почти 30% от всички заявили желание да се явят на държавни зрелостни изпити. Може да има много субективни и обективни причини, но вероятно не е малък и процентът на безотговорност към живота. Притежаването на диплома за средно образование е елемент от личностното развитие на всеки млад човек и възможност за неговото професионално развитие. Надявам се във времето да намаляват тези, които не са толкова силно мотивирани да притежават диплома за завършено средно образование.


- Министър Коларова каза, че има недостиг от 26 млн. лв. в бюджета за образование. Кои разходи в средното образование ще се съкратят?


- При всички случаи няма да има съкращаване в разходи за възнаграждения, за осигуряване на целодневно обучение. Недостигът може да се компенсира чрез корекции в различните национални програми или други планирани дейности, които не са приоритетни.


- Увеличението на учителските заплати, което влиза в сила от септември, според вас достатъчно мотивиращо ли е?


- За мен е само стъпка. Въпросът е да има и следваща, за да могат да се привличат млади педагогически специалисти в системата...


- Законът за училищното образование вече наистина много се забави. Осем години България го чака. Плаче ли вече системата за реформа?


- Очаквам национален консенсус по въпроса. Има много сериозно обсъждани проекти на нормативна уредба, върху които следващото Народно събрание може да стъпи и да не отлага това решение. Все пак говорим за Закон за народната просвета, приет през 1990 г. Динамиката в развитието на обществото налага промени и в образователната система, като норми, методи, процедури. И пак ще кажа, че това е един от най-сложните закони, за който наистина трябва национален консенсус. Той трябва да бъде така разписан, че да може да работи в бъдещето.


- Какво ще пожелаете на учители и ученици през новата учебна година?


- На първо място много здраве. Ентусиазъм и любопитство, което да бъде водещо в желанието на учениците да опознаят света. Много усилия, търпение и добър личен пример на учителите, които в ролята на мисионери да поведат децата в океана от знания, като ги научат да плуват и винаги да намират пътя към брега на успеха...


Автор Мила Мишева, интервюто е публикувано във в. „Монитор”