АЛЕКСАНДЪР TAЦOB/1878-1940/
Той е педагог, историк, администратор, журналист и будител - той е типичен представител на поколението „Строители на съвременна България" и на нейното Гражданско общество.
Завършва Педагогическото училище в Лом и Софийския университет, специалност история и география. Учителства в различни градове и села, в Етрополе и София.
В самия край на XIX и началото на XX в., още в ранна младежка възраст, създава за пръв път в Етрополе любителска театрална група, ловно дружество, детска библиотека и полага основите на музейното дело  в града.
Едно десетилетие е директор на прогимназията. Основател или активен участник в почти всички граждански и кооперативни сдружения в Етрополе. Председателства Учителското дружество на класните учители, Райфайзеновата каса, Земеделското спестовно заемно дружество, множество обществени комитети, инициативи и др.
В началото на века организира многобройната колония на етрополци в София в културно-просветното сдружение „Етрополска дружба" - първото по рода си земляческо дружество в столицата Три десетилетия е секретар, председател и почетен председател на Дружбата. Има значителен принос за превръщането на Етрополе в курортен център, за възхода на кооперативното движение и развитието на икономическия, културния и обществен живот в етрополската община. По време на неговото председателство, през 1926 г. Дружбата издига в центъра на Етрополе величествения Паметник на загиналите във войните до 1918 г.
Александър Тацов е един от най-дълго служилите секретари на Столичната община и Началник на административното й отделение в периода 1924 - 1932 г. /Кръстьо Данчев/.
Четири десетилетия изследва историята на Етрополе в областта на археологията, етнографията и етнологията, генеалогията, топонимията и антропонимията, рударството, металургията и занаятите. Знаменитата етрополска книжовна, калиграфско-художествена и просветна школа, не по-малко значимо за Националната ни история. Учебното дело в града, революционното движение през Възраждането, стопанското развитие на етрополския край и др. Търси и анализира информация, документи и факти за историята на града в библиотеки, лични архиви и родови хроники. Записва спомените на десетки възрастни етрополци. Издирва, проучва и съхранява за поколенията много народни песни, предания и обичаи.
Разработва 140 родословни дървета на известни етрополски фамилии...
Така се ражда монументалното научно-историческо изследване в ръкопис,,Етрополе във вековното си минало'''- три книги с над 1300 листа голям формат - първата и единствена за сега история на града, писана от историк.
Дългото боледуване и смъртта му през 1940 г., не му позволят а направи последна редакция на някои части на ръкописа и да издаде своя капитален труд.
Наследниците на Ал. Тацов издадоха Сборник с всички известни  публикации на автора.
„РОДОВА КНИГА НА ГРАДЪ ЕТРОПОЛЕ "
Тази сутрин от 10:00 часа Цветан Тацов представи пред свои съграждани в Многофункционалната зала на НЧ „Тодор Пеев-1871” дигиталния печатен вариант на   „РОДОВА КНИГА НА ГРАДЪ ЕТРОПОЛЕ ".


Присъстваха хора, които се интересуват от историята на града, от творчеството на Александър Тацов, с определена историческа насоченост на техните интереси, преподаватели по история и др. Бяха още Росица Христова - заместник-кмет, Росица Иванова - инспектор ПКВ, служители в Общината. Бившият директор на Историческия музей Михал Василев. Краеведът Петко Величков.
Книгата представлява задълбочено генеалогично изследване на автора за град Етрополе и негови родове и фамилии.
Генеалогията е специална спомагателна историческа дисциплина, която изучава изследва и анализира отношенията в рода, неговата история: произход, основател, семейни връзки, връзки с др. родове,, наследствено-правен, образователен, стопански и др.характер
Представяната книга в цифровия й вид е пилотен проект и представлява документален печатен вариант. Книгата е предназначена за широката публика и не представлява професионално издание. За улеснение на читателя са променени само формата на родословните схеми.
Печатният вариант е в общ обем от близо 200 с, на които са разположени 140 родословни схеми. Част от тях явно авторът не е могъл да завърши до смъртта си в началото на 1940 г.
Книгата е пряко свързана с останалите части и раздели на„Етрополе във вековното си минало. Плод на десетилетия задълбочени проучвания и вербални анкети с възрастни етрополци и др. представители на отделните родове, извършвани по неговия специален въпросник и методика
Извън обичайните род. схеми и инфо в тях, авторът представя и много допълнителни текстове, свързани с основателите и членовете на рода, техния образователен и социално-икономически статус.
Тук следва да отбележим и „заслугата" на някои недобросъвестни ползватели на ръкописа, които са оставили своите „приписки" в самите родословни схеми или в полетата около тях
За кориците на книгата, както и за първата и последна страница са използвали графики на художник-скулптор Христо М. Симеонов. Те са от статии на Ал. Т. в сп. „Етрополски. прегледъ". Същият е автор от известните картички за Етрополе от 20-те и 30-те години на м. век, както и на диплянка за Етрополе, поръчана от Етрополската дружба в София. 
В книгата, авторът ги представя по азбучен ред, с известни отклонения от това правило, което неговият труд не е довършен до край. За това говори и липсата на достатъчно данни за част от включените родове. Вероятно тава е причината и за липса въобще на данни за други видни етрополци и техни наследници.
На разположение на посетителите в залата бяха издадените до сега книги на Александър Тацов, както и ескиз на предложение за направата на мемориал в центъра на града на всички загинали до сега за България. Идеята е към сега съществуващия паметник да се прибавят още четири плочи с допълнение на имената от тези на паметника.
За подкрепа на тази идея към присъстващите се обърна Петко Величков.