Райна Княгиня, Румена войвода, български офицер, преводачка от немски  език в  щаба на българската армия по време на Втората световна война ... Те посрещаха посетителите  в нощта на музеите в Ботевград. В ролите влязоха актьори от Младежкия театър „Карнавал”, а костюмите и оръжията са предоставени от Историческия музей. Присъствието им създаде неповторима артистична атмосфера, но по думите на Гергана Динкова, която тази вечер бе Райна Княгиня, „музеят просто оживя”.
За това спомогнаха и изпълненията на Детски хор „Бонка Големанова“, при НЧ „Христо Ботев 1884“, с диригент и ръководител Боряна Нешкова, както и на група „Етна”, които бяха подготвили  репертоар от джаз, етно и български фолклор.
В зала „Орханиец” професор д-р Драгомир Лалчев представи книгата на доц. Димитрина Михайлова от Института по български език към БАН - „Местните имена в Ботевградско”. Книгата е издадена през 2008 година и съдържа над 8000 имена на селища и местности в бившата Ботевградска околия. Данните са събирани в периода 1980 – 1984 година, като освен  общинските партидни книги за гражданското състояние, са използвани също стари географски карти, данни от възрастни местни жители и други.
„Топонимията осветлява местностите, показва  пътя на археолозите. Много често имената на местности и селища показват къде трябва да се правят разкопки и проучвания. Освен това имената на местности и селища дават ценни данни за историята, тъй като те са консервативни и пазят в себе си много архаични думи,  които отдавна са изчезнали от книжовния и диалектния език” – заяви проф. Драгомир Лалчев.
Името на прохода Витиня идва от румънски език, Мурта е от тюркски, а Баткун от старобългарски. Етимологията на Бебреш е от бебър, което означава видра, Новачене произлиза от старинното име новак, което е със славянски корен, Медвен  идва от мечка. Това са малка част от фактите в монографията „Местните имена в Ботевградско”.
Посетителите в музея тази вечер видяха /с помощта на лупи/ портретите на десетки български поети. Лицата / и емоциите им/ са запечатани на 5 декември 1989 година по време на голямото литературно четене  в легендарната 65-та аудитория на Софийския университет.