Да си представим сценарий, при който рудникът “Елаците” е затворил след първия период на концесията - 2006 г., или след второто  удължаване до 2017 г. Иззети са богатите на метали руди и собствениците са си тръгнали с печалбите. Какво би се случило с Етрополе и със седемте общини в Средногорието, от които са основно 2050-те работници и специалисти в “Елаците-Мед”?


 


Средногорските общини дават работници и за други минно-добивни и преработвателни компании и биха оцелели, но ето числата.


 


В община Етрополе средната работна заплата е 1230 лв. (това не включва работещите в “Елаците-Мед”), което е характерно за повечето малки общини.


 820 души от Етрополе, които работят в рудника, получават средно 2828 лв., което е със 130% над средното възнаграждение за общината. Нещо повече - сумата е 6,8 на сто над средната за компанията - 2649 лв. Причината е в квалификацията на хората, които идват от Етрополе.


 


Работните места в “Елаците-Мед”, заети от местни жители, са над половината (57%) от всички в частния сектор в Етрополе и 38% от общо работните места в общината.


 


Това са само част от данните в анализа на Института за пазарна икономика за въздействието на минно-добивната компания върху стандарта на живот в региона.


 


Компанията дава работа на 2050 души в Етрополе и в още 7 общини в Средногорието. Те са от Мирково, където е обогатителният комплекс, Пирдоп и Златица - от трите общини идват над 200 работници на мината, по 70-80 души са от Чавдар и Челопеч и над 30 души от с. Антон. Тоест най-много са заетите от Етрополе. Но при анализите на НСИ тези данни отсъстват, тъй като седалището на фирмата е в с. Мирково и данните се концентрират за там. Може би и заради това преди петнайсетина години то беше класирано за най-богатото село в Европа.


 


Като една от водещите компании в минно-добивната индустрия “Елаците-Мед” осигурява добри доходи, реално социално осигуряване на хората си, а оттам и традиционно добър стандарт на живот в общините.


 


За да не излезе, че средната заплата е висока заради големите възнаграждения на шефовете например, Институтък за пазарна икономика е дал разбивки на средните заплати и по основни професии (виж графиките). Става ясно, че машинните оператори и монтажниците получават 2465 лв., при 1210 лв. средна заплата у нас. Сред тях са багеристите и шофьорите на 130-тонните камиони. Най-високи са заплатите на специалистите - 2971 лв., но и пък те са най-близко до средните за страната - 2765 лв.


 


За последните 10 години “Елаците-Мед” са платили за персонал над 600 млн. лв. Тук влизат над 550 млн. лв. изплатени възнаграждения и вноски по социално осигуряване, каjкто и близо 50 млн. лв. за социални придобивки. За този период разходите за персонала са се удвоили – от около 40 млн. лв. на година до над 88 млн. лв. през 2022 г.


 


Изплатените брутни заплати в “Елаците-Мед представляват 25,9% от общия размер на възнагражденията в района на Средногорието и Етрополе. На практика 1 от всеки 4 лева, изплатени като заплати, са от компанията. На ниво София - област делът и е 5,1 на сто от всички възнаграждения.


 


От тези 2050 души с висше образование са 23%, или около 600 души. Голям превес имат хората, които са със средно специално техническо образование. Над 100 от тях са студенти задочници, казва Милена Христова, директор “Човешки ресурси”.


 


Компанията за 12-а година провежда стажантска програма за студенти, като тази година те са над 50. Над 60 студенти са станали служители на “Елаците-Мед”, като една голяма част вече заемат и ръководни позиции в компанията. А това е показател за нивото на стажанската програма.


 


От години компанията развива дуалното обучение с професионалната гимназия в гр. Златица, а през 2020 г. стартира и партньорството с Професионална гимназия “Тодор Пеев” в Етрополе, казва Христова.


 


Приносът  за общините не се изразява само във високите заплати на работниците и специалистите, а и директно с парите за тях.


 


Общо парите на “Елаците Мед” формират 73% от собствените приходи на община Мирково; 67% от тези на община Етрополе; 45% - на община Чавдар. Приносът  към бюджетите на Златица, Антон и Пирдоп е 14-1 5 на сто и 8 на сто - на Челопеч.


 


 “Голяма част от минните компании залагат като приоритет максимална ефективност, докато при нас философията е да се търси максимален живот на дружеството. Така хората, които работят при нас, ще имат сигурност за следващите 20 години, заяви изпълнителният директор Драгомир Драганов.


 


Социално-икономическият принос на дружеството е и в систематичните усилия за опазване и възстановяване на околната среда в района на двете производствени площадки - при Етрополе и Мирково, казва Александър Григоров, директор “Околна среда и води”. От 2015 до 2022 г. в такива проекти са вложени над 207 млн. лв. Над 300 дка са рекултивираните терени на източното насипище  и още толкова на действащото хвостохранилище.


 


Усилията са насочени основно към предотвратяване замърсяването на чистите води, които потенциално могат да попаднат в контакт със съоръжения за съхранение на минни отпадъци и към пречистване на замърсените.


 


На територията на рудника работят две пречиствателни станции, едната от които е по иновативна технология на японска компания, предвижда се трета - по германска технология, която ще третира води в хода на експлоатация на рудника в рамките на концесионния период.


 


 Драганов припомня как през 80-те и началото на 90-те години реката течала кафяво-червеникава и в нея нямало живот. “След строежа на пречиствателната станция по японска технология живота в реката се върна”, казва той.


 


Марияна Бойкова


 


В. „24 часа“