Търси виц:
Червената шапчица, разказана от филмов критик
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано в един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, в него се кръстосват редица злободневни теми - като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване - за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой. И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано в един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, в него се кръстосват редица злободневни теми - като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване - за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой. И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) |  (0) | коментирай (0) |
Червената шапчица, Жорж Луис Юисманс
Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв - тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят - червеният.
Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.
Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.
Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори, а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:
- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?
Вече бях изгубила представа за времето. Бях покрита цялата в кръв - тази на вълците и моята собствена. От миризмата й ме бе обхванала безумна ярост, която ме превръщаше в животно, жадно за смърт. Единствено червената ми шапчица беше запазила истинския си цвят - червеният.
Кинжалът ми обходи обстойно лицето на нисък и набит вълк, който се бе осмелил да се хвърли от масата отгоре ми. Зад себе си чух хриптене и се извърнах, тъкмо навреме, за да отбия несръчно насочен удар с тояга. Този вълк вече бе минал под кинжала ми и едното му ухо висеше разкъсано и кървящо. Зъбите му се оголиха в болезнена гримаса, когато петата ми се заби в слабините му.
Отстъпих залитайки крачка назад, а от земята срещу мен се надигнаха три-четири кървящи и обезобразени вълчи фигури. Със сетно усилие ме атакуваха от три страни и аз успях да разпоря корема на единия, а на друг отнесох носа с ножа. Но останалите ме повалиха на пода и ме затиснаха.
Последното, което видях през размътения си поглед беше вратата, която се отвори, а в помещението влезе изящен сив вълк с големи мастиленочерни очи. Той проговори с кадифен, странно познат, зловещ глас:
- Толкова много убийства! Защо, о, изгубена, заблудена душа?
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (2) |
…и Вълкът се надвесил над бабата на Червената шапчица и казал:
- Ще те ям! Избирай с какво - с кетчуп или с горчица?
- По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериала.
- Ще те ям! Избирай с какво - с кетчуп или с горчица?
- По-добре с телевизора, че след малко ми почва сериала.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (0) |
Тръгнала Червената шапчица през гората към баба си, но се уморила и полегнала да поспи.
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът".
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, извини ни, но вече си курва. Али Баба и 40-те разбойника."
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда."
Когато се събудила, намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, съжалявам, но вече не си девствена. Вълкът".
Натъжила се Червената шапчица, но продължила пътя си. След известно време пак се почувствала уморена и пак полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, извини ни, но вече си курва. Али Баба и 40-те разбойника."
Разплакала се Червената шапчица, но продължила пътя си. Отново се изморила и отново полегнала да поспи. Събудила се и намерила до себе си бележка:
"Червена шапчице, не се притеснявай, отново си девствена. Тимур и неговата команда."
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (0) |
Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти…"
Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя.
Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите.
Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда"
Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя.
Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите.
Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда"
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (0) |
На Червената шапчица й дошъл първия мензис…
Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът.
- Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той.
- Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя.
Вълкът рекъл:
- Дай да видя от къде изтича, та ако мога,да ти помогна.
Съгласила се тя, дала му да погледне…
Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
- Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е отгризнал ташаците.
Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й - Вълкът.
- Защо плачеш, Червена шапчице? - попитал я той.
- Защото кръвта ми изтича - плаче и подсмърча тя.
Вълкът рекъл:
- Дай да видя от къде изтича, та ако мога,да ти помогна.
Съгласила се тя, дала му да погледне…
Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
- Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е отгризнал ташаците.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (1) |
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (0) |
Червената шапчица, разказана от програмист
Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
Още докато е под DOS юзера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (0) |
Червената шапчица, O"Xенри
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…
Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (0) |
Вицът за Червената шапчица и вълка на латински:
Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika?
Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra…
Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: O, qua sum Vulva hypnotika!
Lupus: Quo vadis, Vulva hypnotika?
Capela Rubra: Ego non sum Vulva hypnotika, ego sum Capela Rubra…
Lupus: Si tu es Capela Rubra, que est tua capela?
Capela Rubra: O, qua sum Vulva hypnotika!
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (0) | коментирай (0) |
Последните местни новини
Последните местни клипове
Справочник