Забавно
Топ вицове:
Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла…
- Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
- Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
- Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате?
- Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
| Любими герои - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
- Животът е като стълба на кокошарник!
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
- Защо бе?
- Защото е къс и осран.
| Разни - botevgrad.com - (03.02.10) | (5) | коментирай (0) |
Случайни вицове:
ДВЕ БЛУНДИНКИ СЛЕД СРЕЩАТА:
- За мен нашата среща беше едно малко, удоволствие!
- А за мен още по-балко!
- За мен нашата среща беше едно малко, удоволствие!
- А за мен още по-балко!
| Разни - botevgrad.com - (08.01.08) | (0) | коментирай (0) |
Жената е като урагана-започва с духане, нанася сериозни поражения и накрая изчезва.
| Разни - botevgrad.com - (08.01.08) | (0) | коментирай (0) |
В час по история:
Хан Крум затъкнал прохода със задните си части.
Хан Крум затъкнал прохода със задните си части.
| Разни - botevgrad.com - (08.01.08) | (0) | коментирай (0) |






