"Когато човек от Златица отиде на зъболекар в друг град и каже откъде е, докторът знае, че трябва да му сложи тройна доза арсен." Звучи като виц. Но според еколожката на общината Донка Георгиева си е жива истина.

От 50 години тук хората се будят и гледат не откъде изгрява слънцето, за да разберат какъв ще бъде денят, а какво бълват комините на фабриката, за да разберат какъв ще бъде въздухът. Преди време се стигало до куриозите димът да бъде тъмносин от серния диоксид, а превишението да е няколко пъти спрямо пределно допустимата концентрация (ПДК). Предприятието, преминало през десетки имена и регистрации, в момента носи името "Кумерио мед" и е един от най-големите замърсители в региона редом с "Челопеч майнинг" и "Елаците". В същото време е и на второ място по годишен доход за миналата година в национален мащаб. Въпреки че по думите на общинари и представители на фирмите в момента замърсяванията са под нормата, хората в града са убедени, че ги лъжат. "Сутрин, като станем, устите ни лепнат. Пет деца само в околните блокове са с алергии и дихателни заболявания", казва Петя Чолакова. "Какво да се лъжем, свалиха таблата пред общината, която сочеше степента на замърсяване, и вече две години не я поставят. "Кумерио мед" се задължи да ги ремонтира, ама това е все едно да повериш на вълка да гледа овцете Така ще ги поправят, че винаги ще показват минимални количества", коментира постоянното присъствие на площада. "Хората са си изградили собствени сензори - щом нещо им замирише, започват да звънят телефоните, че пак ни обгазяват. В същото време аз получавам данните директно от монитора на "Кумерио мед", всичко е в нормите. Въздухът за мен не е проблем, неговото замърсяване е най-контролирано, защото се мери непрестанно", казва еколожката Георгиева. "Истинският проблем е в историческото замърсяване, което е отишло в почвите и водите. Земята отдавна е негодна за обработка, но за последен път е изследвана преди десетина години. Тогава е установено, че 41 на сто от почвите в района са отровени", разказва Георгиева. Въпреки това всеки божи ден местните хора са на полето - вадят картофи, пасат крави и после пият млякото им. "Въобразяваме си, че храним децата здравословно, а ги тъпчем с отрова", разказва Полина Тодорова от местното радио "Ауреа". Самата тя, като дошла да работи тук преди три години, първия ден попаднала на обгазяване. Очите й се насълзили и се задавила пред микрофона, едва успяла да довърши емисията. "После си изградих имунитет. Тук всички са така - ако отидем на чист въздух, ще ни заболят гърдите", казва Полина.

Местните хора от години се придържат към философията "лъжат ни" - още откакто през 1088 г. дошли да изследват косите, костите и кръвта им и след това скрили изследванията и спрели вестника, който опитал да ги публикува. В момента няма ясна статистика колко точно са болните в Златица и Пирдоп, колко деца се раждат с вродени белодробни заболявания заради замърсяването. Лични лекари твърдят, че едва ли не всяка втора жена има гинекологични проблеми, но е трудно доказуемо колко от тях се държат на замърсения въздух.

Общественото мнение е настроено на вълна "като ни цапат, поне да си плащат". "Ясно е, че ако ги затворят, тук няма да цъфне райската градина, просто ние ще останем без работа. Както казват циганите, когато крадат жици гладът е  по-силен от тока - коментират местните хора. Всяко или почти всяко семейство има близък, който работи в някое от предприятията и получава доста добра заплата - не само за страната, но и за региона. "Кумерио" плаща най-добри суми - от 700 лв. до няколко хиляди, в зависимост от това на каква длъжност си. Много често обаче наемат хора, които не са местни - свършват си работата и си отиват, не дишат нашия въздух по цял ден", казва Петя. Онези, които имат роднини в рудниците, не смеят да коментират от страх да не бъде уволнен близкият им. Така гражданският протест пропада още в зародиш.

Общинарите също са на мнение, че е по-добре да вземат от предприятията колкото могат, защото за тях "стотина хиляди лева са трохи". За вредите, които нанасят на района, наистина са трохи, на Запад биха ги съсипали от глоби", твърди кметът на Челопеч Алекси Кесяков. "И то солени, които предприятие като "Елаците" например трудно би могло да плати. Затова всички общинари действат на принципа "като ще ни тровят, поне да напълнят дупките - по шосетата и в бюджетите". Инфраструктурата, дограмите на школа и детски градини, някои местни църкви, дори косачката за тревата в градинките на Челопеч например са купени със спонсорство от местните индустриални гиганти. Въпреки липсващата логика в това да лежиш болен, но да имаш хубави пътища, никой не е и помислил за социални програми при които например предприятията да плащат за лекарства при определени заболявания или да дават пари за здравословна храна на школа и детски градини. "Правят си църквички разни - хубаво, спасяват си душите, а пък ние какво дишаме, е без значение", обобщи Мария Лазарова, една от местните търговки. Глобите, които сега плащат замърсителите, имат още една особеност - те отиват в общината, в която е регистрирана фирмата, а не там, където е направила поразията. "Кумерио мед" например има регистрация в Пирдоп, "Челопеч майнинг" - официално в столицата. Златица се чувства най-зле, защото е в центъра на замърсяването, а нито стотинка не отива в нейния бюджет.

"Облъчват ни от всички страни, а на практика не плащат нищо. Ако техен камион разсипе концентрат, докато кара към жп гара Златица, глобата няма да влезе в нашия джоб. Опитвахме да внесем предложение за промени в закона чрез депутати - и нищо", жалва се Донка Георгиева.

Иронията е, че навремето тук имало санаториум за белодробно болни. И разкошни дървета, приведени от плодове. Името "Медет" на първото крупно предприятие дошло от турското наименование на този край. Значело "хубав". Сега санаториумът е затворническо общежитие, въздухът трябва да се вдишва изключително предпазливо. Колкото до хората - те свикват с всичко.