Баба Марта е празник, с който се отбелязва началото на пролетно-летния сезон (затова в някои области го наричат Летник). Рано сутринта на празника във всеки дом започва основно чистене - изтърсване, изтупване на дрехи, тъкани, измитане на къщата и двора, почистване на комина, замазване на дупките. Това чистене е свързано с магическото изгонване на бълхите, символизиращи злото. Сметта се изхвърля далеч от дома. Почистването често се смесва с паленето на огън (начало на пролетните огньове) в двора, който домашните прескачат с лице към изгрева на слънцето.
На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо.

Цветовете
Традиционната мартеница е била плетена от два основни цвята - червен и бял, те се усукват поотделно наляво, след което двата конеца се свързват и отново се усукват - този път надясно. Бабата, която я правела я наричала за здраве, късмет и защита от злото. Именно това наричане (баене) било същността на мартеницата, то я превръщало в мощен магически талисман, кодиран за определената цел. Корените на мартеницата са от магическите ритуали на прабългарите за пробуждане на пролетните природни сили.
В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното поверие, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността - белият цвят е цветът на Христос. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот,
Червеното е женското начало, здравето и силата - то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.

Традицията
Рано сутринта на 1 март стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци. Те пазели къщата, да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце.
Жените завързват или окачват на всеки от семейството бели и червени конци - така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките. За здраве връзват мартеници на китките, на пръстите на ръцете и на вратлетата на децата, по плитките на момите, на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергени и на млади мъже.

Свалят се с първия щъркел
Мартениците пазят човека от уроки и болести. Свалят се едва когато се види първият щъркел. Закачат се на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагат под голям камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други, по-едри буболечки - сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка". Другаде я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. Всеки, който види за пръв път прелетна птица, е добре да върже мартеницата си за най-близкото дърво и да каже: "Отнеси зимната труднотия и ми остави пролетната хубостия!".

Броените дни
В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март, броените дни. По тях се гадае какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай - избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината. Ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо - ще има трудности.

Формите и прибавките
Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В Родопската област се правят и многоцветни, а в Софийско и Мелнишко цветовете са син и червен. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, скилидка сух чесън, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюв, но те по-скоро играели ролята на народен амулет - да предпазват от болести хората, добитъка и овощните дървета.
Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и съсънки (гроздчета). Уникални са кукличките Пижо и Пенда. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда.

Обичаите
Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата. Тя трябва да подпомогне възраждането на природата след тежката зима, като започне с обновяването на къщата. В Родопите слагали мартеници от двете страни на главата на булката, за да не я урочасат. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. На този ден жената е обречена в червено, тъмни дрехи не се носят. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартениците на децата от семейството, се облича изцяло в червени дрехи. В Разградско сутринта при изгрев слънце домакинята мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.

Легендите
- Много и различни са легендите за единствено българското послание за късмет и красота в живота - мартеницата. Една от тях свързва носенето на мартеници с излизането на хайдутите в планините. Цветовете съвсем не са случайно избрани. Белият символизира жадуваната свобода, а червеният - неизбежното проливане на кръв за извоюването й.
- Друга легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв - от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца, и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие. С белия цвят се изтъкват чистотата и искреността на отношенията, а с червения - топлотата на приятелството и взаимната обич.
- А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла лентичка и украсила гърдите си. След това излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие - животворящо и светло, и да я благослови. И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария - Пресвета Богородица.

На 1 март празнуват имен ден Марта, Мартин, Мартина, Евдокия