Във връзка с Деня на Конституцията „надникнахме” в историята на конституционното пространство, като се надяваме да бъде поне до някъде интересно за посетителите на сайта.
Терминът конституция произхожда от латинския глагол constituere, което ще рече „поставяне в начално положение“ с много значения: настройвам, установявам, засаждам, учредявам, заселвам и др. Въпреки това, съвременното разбиране за конституция се изгражда едва от края на 18. век с движението за констутиционализъм.
Конституцията е акт на учредителната власт, теоретично тя е първичен акт на суверена /народа/.
Конституцията е източник на правото, който съдържа абстрактни правила за поведение и е издаден от върховния законодателен орган. Това означава, че конституцията е закон. Механизмът по приемането и промяната му са описани в самия него. Според Джон Лок Конституцията е вид договор между държавата и гражданите, изграден на взаимни отстъпки – от абсолютната власт на краля и от естествените права на гражданите. Според Джорджио дел Векио в широкия смисъл на думата конституцията е “установяването на правния ред в държавата чрез нейните основни институции”.
Първите идеи за основни закони възникват през Средновековието в Западна Европа - т.н. статути (харти) на комуните и градовете-републики. Държавата, за която се счита, че има най-старата действаща конституционна уредба в света е република Сан Марино - това са т.нар. Leges Statutae Sancti Marini от 1600 г. С подобно общо устройствено значение си и хартите, които английският крал издава за северноамериканските колонии, от които по-късно възникват щатските конституции. Първата щатска конституция е тази на Кънектикът от 1775 г. на базата на хартата от 1662 г. През 1776 г. Конвентът във Вирджиния гласува Декларацията за правата. През 1787 във Филаделфия е приета Федералната конституция на Федерацията на Североамериканските щати. В действителност, погрешно се счита, че конституцията на САЩ е първата в съвременен смисъл конституция в света. За такава се възприема малко известната конституция на Корсика от 1755 г., която е основен закон на просъществувалата за кратко независимост на острова в периода 1755-1769 г. Първата версия на акта датира от 1735 г.
През изминалите 120 години след Освобождението си България има 4 конституции. Първите три са предмет на конституционната история. Приетата от Учредителното събрание през 1879 г. Търновска конституция е един от най-напредничавите актове от второто конституционно поколение.
Търговската конституция провежда прогресивните принципи на разделението на властите, законността, юридическото равенство на гражданите и т.н.
От всички конституции на България Търновската конституция има най-дълъг живот, тъй като действа в продължение на седем десетилетия. 
Конституцията на Народна република България от 1947 г. е приета от Великото народно събрание на 4 декември и е типичен представител на основните закони на „народните демокрации”, които с различни модификации възпроизвеждат модела на управление, установен в конституцията на СССР от 1936 г.
Конституцията на НРБ от 1947 г. съдържа разгърнат каталог от основни права и задължения на гражданите. Социално-икономическите права ( право на труд, право на почивка, право на пенсия, помощи и обезщетения в случай на болест, злополука, инвалидност, безработица и старост ) се уреждат за първи път в основния закон на нашата страна и получават приоритет пред останалите права и свободи. Специални разпоредби провъзгласяват равенството на българските граждани пред закона и равноправието на мъжа и жената, както и специалната закрила на майките. Конституцията провъзгласява основните лични и политически права.  
Конституцията от 1971 г. отразява обеждението, че страната навлиза в нов етап на развитие, означен от идеологията като изграждане и преход към развито социалистическо общество. Новият основен закон на НРБ, приет чрез всенародно обсъждане, придава завършен вид на системата за управление, установена след 1947 г.
Структурата на конституцията съдържа преамбюл и десет глави.
През 1990 г. се провеждат първите свободни, демократични и състезателни избори на Великото народно събрание, което съчета функциите на парламент – носител на законодателна власт, и на учредителен орган, натоварен да създаде новата демократична конституция на България.
Политическата философия на конституцията от 1991 г. се основава на ценностите на либералния и новия конституционализъм.
Конституцията на републиката от 12.VII.1991 г. провъзгласява парламентарната форма на управление, унитарното устройство на страната и основните принципи на демократичната държавност. 
Нека честитим и празника на юристите от нашата община, с надеждата за по-ефективни действия от тяхна страна за утвърждаването на едно спокойно за живеене и развитие място.
Източник:интернет