Става дума за нискоквалифицирани кадри - шивачки, обущари, хора, които лепят опаковъчни торбички и изработват сувенири. В групата влизат също плетачки, гобленари, художници на коприна, майстори на картини от екоматериали.
Най-много били те в Петрич, Гоце Делчев, във Варна, в Русе, в Бургас, в Смолян.
Близо 300 000 от надомните работници имали възложител - получавали поръчките си от посредник, подизпълнител или директно от работодател и действали според инструкциите, без да подписват договор. Доставяли им материалите вкъщи и после им плащали на парче.
Най-често подобна заетост предлагали гръцки, турски, италиански фирми, привлечени от непретенциозната работна ръка. Те отваряли цехове главно в крайграничните райони на Югозападна и Югоизточна България и възлагали част от технологичната работа на надомници. Плащали им на ръка за свършената работа без каквито и да било ангажименти. Цели семейства изкарвали хляба си по този начин - работели по 10-12 часа на ден за надница 5-10 лв.
Останалите надомници били самонаети - купували си машини, проектирали и продавали стоката си сами. В този случай най-често ставало дума за занаятчийски произведения.
В последно време самонаетите се увеличават, защото възложителите се изтеглят повече към Албания и Македония, каза Златева.
И двете схеми обаче са пример за идеална сива икономика - заетите получават някакви пари за труда си, но не съществуват в правния мир, коментира Златева. Шефът плаща колкото прецени, никой не търси работниците за данъци и осигуровки. Самонаетите също нямат никаква отговорност пред държавата.
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари