Тъй като за Левски са изписани томове, днес просто ще припомним неговата биография, такава, каквато е останала в историята и която трябва да се знае от всеки българин.
Роден е на  6/19 юли 1837 година в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов, известен карловски майстор-бояджия от "попския род Кунчеви", и на Гина Василева Караиванова, от рода на Кара Иван Тинков (Христов) Тахчиев, прочутият карловски майстор на чешми и калдъръми.
Има две сестри - Ана (Яна) и Марийка, и двама братя - Христо и Петър. Едно дете умира рано.
Васил учи в Карловско взаимно училище и след това - в класното училище в Стара Загора.
Баща му, след постепенно загубване на зрението си, умира през 1851 г. от мозъчен кръвоизлив. Почива и най-малкото дете в семейството. Най-голямата дъщеря е омъжена и не живее в бащиния си дом. За прехраната на дома се грижат тримата сина.
1858 г. Става монах и приема името Игнатий.
1861 г. Игнатий става дякон.
1862 г. Взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Тук получава името си Левски, поради лъвският скок по време на военни упражнения.
1864 г. - 1866 г. Учител във Войнягово, Карловско.
ноември 1866 г. Пътува до Яш за среща с Раковски.
1866 г. - 1867 г. Учител в Еникьой, Добруджа.
1867 г. Става знаменосец на четата на Панайот Хитов
1867 г. - 1868 г. Участвува във Втората легия на Раковски в Белград.
1868 г. Пътува до Румъния, връща се в Зайчар, след което отново заминава за Румъния. Прави опити да създаде независима комитетска мрежа в България. Получава подкрепа единствено от Българското общество и започва първата си обиколка из страната на 11 декември 1868 г.до февруари 1869 г. и от март-април 1869 г. до 1 май 1869 г.и на 26 август 1869 г. В края на годината се връща се в Румъния и стои два месеца там.
Тръгва за втората си обиколка из България. Започва да изгражда мрежата в Българско.
Връща се в Румъния през Русе. Убеждава за преместването на центъра в България, но не намира подкрепа.
Участвува в образуването на БРЦК, заедно с Каравелов.
На 26 май 1870 г. напуска Румъния и започва да изгражда Центъра в Българско.
От 29 април 1872 г. до 4 май участвува в Общото събрание на БРЦК в Букурещ.
В края на юни 1872 г. напуска Букурещ и продължава да действува като Апостол.
На 22 септ. 1872 г. Димитър Общи организира обира на турската поща в Арабаконак. След залавянето на участниците започва провала в организацията.
През 1873 г. Левски отказва да обяви бунт по нареждането на БРЦК и Каравелов в Букурещ и решава да отиде в Румъния, след като прибере архивите, за да се разбере с емиграцията. Но предателството води до арестуването му.
На 6/19 февр. 1873 г. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена. Остава безсмъртието!
Известен е още с прозвищата Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский,  Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий.