Половината българи биха станали приемни родители.

    * У нас има одобрени приемни семейства, в които няма деца;
    * повече от половината българи искат да са приемни родители на заплата;
    * ¼ от нашенци категорично не искат да стават приемни родители

Това сочат данните от Национално представително проучване на Галъп Интернешънъл, извършено през октомври тази година показва.

70 на сто от българите са положително настроени към приемната грижа, а половината от нашенците биха станали приемни родители само ако нямат собствени деца или децата им вече са пораснали.

Една десета от българските граждани са скептично настроени към временната грижа за децата в риск. Изследователите на Галъп виждат в отрицателната нагласа две тези: повечето скептици се притесняват от факта, че детето се чувства добре в семейството и после ще страда, когато трябва да отиде при истинските си родители или да бъде осиновено и това, че децата се раздвояват и не знаят на кого принадлежат.

Данните от националното проучване бяха представени по време на пресконференция на фондация „За Нашите Деца" и социологическата агенция Галъп.

Елка Налбантова, директор „Развитие" на фондация „За Нашите Деца" представи резултатите от националната информационна кампания.

Според Налбантова, българинът основно се интересува от това дали ще може да контролира процедурата и живота на децата, за които се грижи. Друга парлива тема за бъдещия приемен родител е болката, която трябва да преживее, когато детето трябва да бъде преместено в собственото си семейство или при осиновители.

Тревожно за нашенеца остава и отношението на останалата част от обществото. Като пример Елка Налбантова даде случай, в които съседи на едно приемно семейство започват да злословят за приемното дете, като разпространяват слух, че то е незаконно родено.

Близо една трета от българите, основно хората над 55 години и тези от турски етнос, са сериозно скептични за това да станат приемни родители. Това става ясно от националното изследване за нагласите на българина за приемната грижа.

Най-открити за тази възможност са жените между 25 и 55 години, които живеят в областните или малките градове. Въпреки положителната си нагласа, обаче, те очакват заплата за това в размер средно на 410 лева.

Настаняването в приемно семейство е една от мерките, които се прилагат за осигуряване правото на детето да живее в семейна среда, когато собствените му родители не са в състояние да полагат грижи.

Броят на настанените в приемни семейства деца през първите шест месеца на 2009 г. е 84: в професионални приемни семейства са настанени 66 деца, в доброволни приемни семейства през годината са настанени 18 деца.

Към края на юни тази година по данни на ДАЗД, в приемни семейства, се отглеждат 218 деца. В София от началото на годината в приемни семейства има само 6 деца.

Към края на юни 2009 година в 138 домове у нас живеят 7 109 изоставени деца.