Здрав разум е необходим - и то в големи количества - и в отношенията ни с най-близките: децата ни, любимите... За една стабилна връзка не са достатъчни само емоции. Емоциите имат върхове и спадове, те зависят от толкова много външни фактори, които не винаги успяваме да игнорираме и без да искаме - пренасяме в личните си отношения.

Осмислянето обаче на аспектите на една връзка може значително да повиши шансовете й да се развие и задълбочи, да надхвърли емоционално-първичното и да намери своето бъдеще в истински, разумни и константни аргументи.

Към осмислянето на отношенията се отнася и способността ни да анализираме грешките, които допускаме и да се стараем да ги избягваме. Да умеем критично да погледнем на собственото си поведение, е наистина ценно умение, което трябва да се стараем да развиваме. Ако не знаете как да започнете, предлагаме ви няколко модела на неправилно поведение - за размисъл и като ориентир:

1. Дори и да имате "бивши" спомени, които не желаете да забравите, приберете си ги в някое тайно чекмедженце на мозъка и не ги споделяйте с настоящия си партньор. Например: лежите в леглото след страхотен момент на интимна близост, снегът вали на парцали като в зимна приказка и вие изведнъж казвате: "Това време така ми напомня за миналата зима, когато с (бившия ми)бяхме в едно уютно хотелче в Банско..."
По-голяма издънка едва ли може да направите. Това със сигурност ще съсипе прекрасния настоящ момент. Мислете! Особено преди да говорите. И то - стратегически.

2. Не издавайте тайните, които сте споделили помежду си. Например, ако вашият любим ви запознае със свой колега, не бързайте да говорите преди да сте помислила: "А, вие ли сте "черната овца" на колектива, за който толкова много съм слушала". Подобно изказване може ужасно да злепостави любимия ви. Така че - каквото сте споделили помеждуси, нека си остане наистина между вас.

3. Не се критикувайте един-друг, когато единият се опитва да направи нещо, а другият не е свикнал да го прави по този начин. Всеки от двама ви е израснал в различно семейство, където е имало някакви различни семейни порядки, навици и модели. Ако вие никога не бихте направила нещо еди-как си, то това не значи, че вашият любим греши.

4. Не е необходимо постоянно да се извинявате: "Извинявай, скъпи, че направих това, че казах онова, че дишам...". Жените твърде често и в много по-голяма степен от мъжете са склонни да се извиняват (генетически обусловено е!) - за какво ли не - а това често работи срещу тях, като ги прави уязвими и създава предпоставка да им се натрапи чувство за вина или непълноценност. Вашият любим може да ви блъсне съвсем случайно и вие да разлеете кафето си, но това не е причина да се извинявате, че изобщо сте стояла на това място. Да сме вежливи един към друг е страхотно, но прекалената вежливост, както и прекалената святост, идват в повече - на всички.