Джоко Росич винаги е истински на екрана и прави всичко от сърце. Знаменитият актьор се зарекъл да не изневери на първата критика за него  - от писателя Павел Вежинов - за участието му във филма "Хроника на чувствата" на Любомир Шарланджиев преди 40 години. "Истински живее на екрана Джоко Росич", писал тогава Вежинов в сп. "Киноизкуство". Това разказа Джоко Росич на церемонията по награждаването му с почетния знак на Министерството на културата "Златен век" - за големите заслуги и принос на актьора към българското кино.
От дете се възхищавам на Джоко Росич.
Това "призна" министър Вежди Рашидов. Като малки постоянно бяхме в кината - на индиански филми, и когато се появеше този великан, винаги няколко души се обаждаха: "Той е българин!" - припомни Вежди Рашидов. Той нарече Джоко Росич вечния каубой на българското кино, любимец на всички поколения зрители, епоха, която никога не свършва.
Рашидов обясни особената си слабост към актьора с огромната положителна енергия, която излъчва, и му благодари, че го е приел като приятел още в неговата младост.
Човек, като получи "на гъсто" две награди, значи е остарял.
Така перифразира шегата на свой приятел Джоко Росич - че ако два дни поред не ти се работи, значи е вторник.
"Истина е за остаряването - на 28 февруари ставам на 78 години. Радвам се на признанието, разбира се. Бях много горд и при награждаването в Будапеща неотдавна - най-вече, че за първи път беше отличен чуждестранен актьор за принос към унгарското кино, и то българин. Не е важно, че съм аз," каза Джоко Росич. 
С образование на икономист и 17 години журналистически стаж, той продължавал да се съмнява дали киното е неговото призвание - дори и след 40-ия си филм, още повече че попаднал там случайно.
Щом 50 години продължавам да стоя в киното, значи не е било случайно отбеляза актьорът. Винаги съм искрен на екрана и правя всичко от сърце
Уверил се, че е на мястото си, когато играл в унгарския филм "Под краката им свири вятърът" - можел да владее нещата така, както направлявал коня, който яздел.
От българските филми му е особено скъп "При никого" на Иванка Гръбчева - може би и защото сравнявали изпълнението му като вуйчото с ролята в "Рицар без броня" на Апостол Карамитев - един от забележителните актьори, от които е "крал" по собствените му думи.
"Откраднах" много и от други невероятни дарования в българското кино и театър - Константин Кисимов, Йордан Матев, Николай Бинев и много други. "Взимал" съм и после от големи чуждестранни актьори и режисьори. Затова сега благодаря на всички тези многобройни таланти и огромни хора. Хайде стига, че ще се разплача!" - завърши развълнувано Джоко Росич.
Освен почетната грамота и плакета "Златен век" министър Рашидов връчи на актьора самурайски нож - за неговата колекция.
Днес Джоко Росич беше на зимния празник в Бойковец, от където е и неговият поздрав чрез снимката към всички посетители на нашия сайт.

Утре натурализираният бойковчанин Джоко Росич навършва 78 години.