Всеки ден може да се случи да забравим къде сме оставили ключа, в колко часа е срещата ни, кога да вземем детето и т.н. Тези житейски ситуации ни напомнят упорито, че паметта ни не е съвършена.

Умението на човека да запомня е предизвикало интерес още в Древна Гърция, където е била почитана Мнемозина - богинята на паметта. В античната философия паметта се е тълкувала като дар, доближаващ човека до света на Божественото - Платон я е смятал за основна способност на душата.

Към паметта трябва да се отнасяме внимателно, съветват специалистите днес. Тя може да бъде както капризна, така и услужлива в отговорен момент.

Закони на паметта:

1. Паметта не трябва да се тренира както се тренират например мускулите. Безсмисленото "зазубряне" на материала не води до изграждане на навика да се учи по-лесно и по-бързо.
Системните умствени упражнения могат да позволят да вникнем по-дълбоко в същността на фактите, по-лесно да се ориентираме. Те способстват за появата на навици за рационално запомняне и припомняне. Дори в зряла и по-напреднала възраст може да се постигне подобряване на паметта, ако се използват разумно нейните субективни заканомерности.

2. Необходимо е да се получи дълбоко, точно и ясно впечатление за това, което трябва да се запомни.

3. Тъй като впечатленията са пряко свързани с въображението, то всички начини, позволяващи да се развива фантазията и образното мислене, могат да се окажат полезни и за запомнянето.

4. Сравнително обикновените събития в живота, които правят особено силно впечатление, могат да се запомнят веднага и да изпъкват в съзнанието много ясно и отчетливо дори след много години. По-сложни и по-малко интересни събития човек може да преживее десетки пъти, но те не се запечатват в паметта за дълго време.

5. При концентриране на вниманието върху събитие, преживяно еднократно, по-късно в необходимата последователност могат да се възпроизведат по памет неговите основни моменти.

6. Липсата на достатъчно внимание при възприемането на информация не може да бъде компенсирана с увеличаване броя на нейното повтаряне.

7. Това, от което човек много се интересува, се запомня без какъвто и да е труд. Тази закономерност особено отчетливо се проявява през по-зрелите години.

8. Редките, странните и необичайните впечатления се запомнят по-добре, отколкото обичайните и често повтарящите се.

9. Съсредоточеността върху изучавания материал в съчетание с избирателната способност позволяват на човека да концентрира своето внимание, т.е. да настрои паметта си към възприемане на потенциално полезна информация.

10. За най-доброто запомняне на материала се препоръчва неговото повтаряне малко преди лягане. Информацията е по-добре да отлежи в паметта и да не се смесва с другите впечатления, които през деня се натрупват и всъщност пречат на запомнянето.

11. За ситуациите, оставили в нашата памет ярка емоционална следа, мислим повече, отколкото за емоционално неутралните ситуации. Положителните емоции като правило способстват за припомнянето, а отрицателните го възпрепятстват.

12. Ако в момента на запомнянето, човек се намира в повишено или понижено настроение, то изкуственото възстановяване на съответното му емоционално състояние помага за припомнянето.

13. Зрителното впечатление е най-силно. Но комплексните впечатления т.е. тези, получени с помощта на повече сетивни органи, позволяват материалът да се запечата още по-добре в съзнанието. Някои например четат на глас, за да може възприятието да бъде едновременно и зрително и слухово.

14. Внимание и само внимание. Ако човек със затворени очи трябва да посочи цвета и формата на предмет, който е виждал много пъти , но не му е обърнал особено внимание, той най-вероятно ще сбърка в много от детайлите.

Много хора грешат, ако трябва да отговорят какви цифри има на циферблата на техните механични часовници - римски или арабски. Често се оказва, че цифри дори няма, а хората не за запомнили този факт.

Мнозина не могат да кажат собствения си телефонен номер и обяснението за това е просто - той се използва много рядко.

Повторението наистина е майка на знанието

Дейл Карнеги нарича повторението "втори закон на паметта" и дава следния пример: "Хиляди мюсулмани знаят наизуст Корана - книга, почти със същия обем като Новия завет и това те в значителна степен са постигнали чрез повторението. Ние можем да запомним всичко, каквото трябва, в разумни граници, ако достатъчно често го повтаряме".

Колкото е по-голям обемът на информацията, толкова повече повторение е необходимо за нейното запомняне. Обемният материал се запомня по-добре, ако се раздели на две или повече части.

Повторението след известен период от време спомага за по-доброто запомняне на това, което е било научено по-рано.