Винаги е тежко като разбереш, че любовта между теб и твоето любимо същество се е изгубила някъде.

Забелязваш, че се дразните един друг повече, отколкото се гушкате и милвате. Проблемите растат лавинообразно и просто не можеш да си обясниш защо става така. И винаги след поредния скандал си обещавате,че повече няма да се държите така, че ще обичате повече, отколкото ще се карате.

Да, ама не се получават нещата. И все по-често се хващаш да мислиш за това, как ще изглежда положението, ако не сте вече заедно. И хем ти става хубаво, като помислиш, че ще ти е по-спокойно и ще продължиш да си гониш щастието, и хем те е страх, че няма да можеш да живееш без него.

Но нещата между вас си оставят все така неспасяеми. Знаеш много добре, дори и да не си признаваш пред себе си, че той не те обича вече. Виждаш го в очите му и най-вече го усещаш като се прегръщате. Няма го онова чувство, че нещо трепти между вас.

Разбираш, че въпреки че сте заедно, ти си сама и се оправяш с всичко сама. Желанието да се видите не е така силно и ако преди сте правили чудеса, за да сте заедно,с ега все по-често сте изморени, имате много работа и още стотици извинения.

А скандалите си продължават...

Това не е любов и няма смисъл да я държите на изкуствено дишане. Оставете всичко да си отиде, да замлъкне и изчезне в небитието. Кажете си просто "довиждане".

И най-вече – не се обиждайте, не се мразете, не се обвинявайте! Няма смисъл от тези неща. Не си ти човекът, който трябва да съди другия. Преглътни яда и желанието да унищожаваш, защото няма смисъл да се разделите с махленски скандал, хули, проклятия и одиби, от които после дълго ще ви пари и ще ви избиват сълзи.

Все пак сте се обичали някога и сте си предтставяли как ще живеете щастливо заедно, ще си вземете кученце и ще му се радвате, и как един ден след много години ще се гледате един друг побеляли и малко сбръчкани, но доволни, че сте изживели живота си заедно.

Затова разделете се мирсно и тихо, без съжаление. Няма нужда да се тровите един друг и да се наказвате взаимно за това, че не сте били двете половинки на едно цяло.

Помислете си за утре, оставете вчера да се уталожи в спомените и един ден, когато вече не ви боли от раздялата, да се присещате с усмивка за хубавия човек, който сте познавали и за времето прекарано с него.