От 21 до 25 юли 11 туристи от ТД”Старопланински турист” – гр.Етрополе  проведохме поход в Пирин планина. Преди да поемем по планинските пътеки на 21 юли посетихме с.Добърско, известно с църквата си „Св.Теодор Тирон и св.Теодор Стратилат”, единствена наречена с името и на двамата светци.
Тя е от стоте национални туристически обекта и е сред културните паметници под защита на ЮНЕСКО.
Официално храмът е строен  през 1614 г. от будни и заможни добърчани , но надпис на вкопана в пода пред олтара плоча говори за строителство от 1122 г. Прилича на крепост. Представлява трикорабна базилика, с малки размери /8.37 х 6.50 х 5.20м /, вкопана наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета, според тогавашните изисквания на турците. Това се компенсира с вътрешна украса и великолепие, дело на зографи от дебърската школа през 1672 г. Стенописите покриват всеки сантиметър от стените и тавана. Има над 450 образа, около 30 от тях на жени – без аналог по други църкви. Никога не е правена реставрация. През 1973-1977 год. фреските са почистени от слоеве сажди, натрупани от годините, когато църквата била действаща. Цветовете са поразителни.
Според легендите Добърско е основано от част от ослепените самуилови войници, които били застигнати от зимата тук. Намират облекчение за очите от лечебната вода в аязмото, която и днес извира в двора на църквата. Интересно е и това, че не се помни водата да се е губела някога или да е замръзвала. Дворът на църквата е малък, целият в зеленина и цветя.
След Добърско продължихме към планината и с лифта се качихме до х.Безбог /2237 м/, а част от групата изкачи едноименния връх на 2645 м.
На 22 юли поехме към Попово езеро, преминахме през най-високата точка за деня –
Лява краледворска порта /2610 м/, заслона Тевно езеро /2515 м/ , Чаирска порта и едноименните езера, и стигнахме до крайната точка – заслон Спано поле. Няколко часа следобяд вървяхме под дъжда.
На 23 юли групата пое към х.Синаница /2200 м/ през Синанишката порта, като част от групата изкачи и вр.Синаница /2516 м/.
На 24 юли  се проведе и най–тежкия преход от х.Синаница през м. Пещерите, Влахинска река, Суходолски превал /2550 м/ до х.Яворов /1740 м/. Освен голямата денивилация проблем беше и обраслата пътека по част от стръмните гористи склонове. Макар и с една лека травма се справихме навреме.
Умората е част от пречистващата сила на планината наред с чистия въздух и невероятните гледки – високи каменисти върхове със снежни преспи, сини езера и бистри потоци, зелени поляни с ярки цветя и уханни билки, сенчести гори.
На 25 юли след тричасов преход до гр.Разлог отморихме в басейна с топла минерална вода в с.Баня, Разложко.
Снимките, които изпращаме към материала, потвърждават красотата на Пирин планина. Надяваме се при следващите походи да има повече почитатели на нашата красива природа.
Текст и снимки: Цанко Нинов