На 20 декември Българската православна църква отбелязва Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято".

Празникът Игнажден е посветен на Свети Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.

Според народните вярвания на Игнажден се слага началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата на този ден, защото от това зависи каква ще бъде цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича "полазник". На този ден не се дава нищо на заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

На Игнажден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна - ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери.
На този ден се отслужва празнична литургия. В народните поверия Игнажден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Имен ден празнува Игнат, Игната, Иго, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна.