Убиецът хапнал две вафли и заспал, след като затрил майка и син


Никой не е чувал за месаря Мико Петков, който в свободното си време поставя и външни изолации на сгради. До ареста му на 4 октомври 2009 г. Съседите го знаят като добродушен човек, готов да помогне на всеки, чиято страст е моторът му с кош. До него пред панелката в Ботевград неизменно стои зелената му хонда от 80-те. Тогава изведнъж се оказва, че добродушният комшия е въоръжен грабител и двоен убиец. Нищо обаче не говори, че Мико изпитва неистово удоволствие да убива. За 5 месеца от 4 юни, когато са намерени труповете на Красимир Тишевишки и майка му Наца до ареста му, жертвите му са общо 5.
Със сигурност е доказано авторството на смъртта на крупния автотърговец Петко Вълов-Гяволето. Останалите две убийства са на зърнен бизнесмен, пребит до смърт, както и на търговец, когото Мико заедно със свой съучастник се опитват да оберат. Жертвата ги вижда, Мико вади пистолет и го прострелва смъртоносно.
Врачанското  с. Рогозен настръхва, когато полицаите откриват убитите по особено жесток начин майка и син в дома им. Тялото на Красимир е скрито под навес в двора. Намират го с разцепен череп. Първоначално ченгетата си мислят, че ударите са нанесени с тъп твърд предмет, най-вероятно обратната страна на сатър. Натъкват се на кървавото петно до входа.
Майката на Красимир - Наца, е възрастна и трудно подвижна. Полицаите я откриват в стаята й на партерния етаж на къщата. По тялото и главата й има множество следи от удари.
Първата жертва е 54-годишният Красимир Тишевишки е здрав мъж, бивш състезател по бокс. Ползва се с голям авторитет в Рогозен. Дори се кандидатира за кмет, но не печели вота на съселяните си. Има магазинче с кафене. Криминалистите са убедени, че той не би се предал без бой. Подозират, че той или е познавал нападателя си, защото го е допуснал достатъчно близо до себе си, или е бил изненадан в гръб.
Пред разследващите стои и най-важният въпрос: Какъв е бил мотивът за убийството? Макар убиецът да е преровил всички стаи в дома на жертвите, очевидно не става дума за грабеж.
Екипът първоначално допуска, че грабежът е инсцениран от брата на Красимир - Веселин Тишевишки. Той живее със семейството си в другия край на селото. Братята имат търкания заради наследствени имоти. Красимир минава детектор на лъжата и версията бързо отпада.
МВР установява, че Красимир Тишевишки е колекционер на историческо оръжие. При втория оглед полицаите откриват в дома му тайници със стари пушки.
В разплитането на убийството "ключа към бараката" държи случайна съседка, която чува специфични викове от дома на жертвите във вечерта на убийството. Показанията й ориентират криминалистите за времето на нападението. По оперативен път служителите на МВР достигат до два мобилни номера, които са били в района на престъплението по това време. Те са от предплатени карти. Едната се използва от 40-годишния Мико Петков. Той живее в Ботевград. Ползвател на втората е някой си Радослав (името е изменено) от Пирдоп. "Той е страшно интелигентен мъж", описва го Наумов. Оперативните работници започват да слушат разговорите между двамата и им става ясно, че те кроят нещо. "Разговаряха, без да споменават имената си", спомня си Наумов. Фразите са обезпокоителни: "Е аз съм в двора, зад дъба съм, той излиза, ще ме види, ще се скрия."
Бандитите са заловени в крачка по време на поредния си грабеж.
След задържането сътрудничи само Радослав. Обяснява, че Мико се познавал с Красимир Тишевишки покрай общата им страст - огнестрелното оръжие. Убедил го, че колекционерът му дължи пари, и предложил да се саморазправят с него. На 4 юни вечерта Борислав оставя ботевградчанина в началото на Рогозен. Два часа по-късно Мико му се обажда да го прибере от уреченото място. Там Мико влиза в колата, а Борислав пита: "Всичко наред ли е?" Аверът му отвръща: "Да, взех това, което трябва." После убиецът сяда на седалката до него, изяжда двете вафли, които носи у себе си, и потъва в дълбок сън.
Два дни по-късно Радослав научава за убийствата от пресата. Малко по-късно и Мико му звъни, пита го прочел ли е новината. Радо иска да разбере дали убийствата са дело на съучастника му, но рецидивистът не му отговаря. След този ден отношенията между двамата охладняват. Мико кани ортака си на нощни срещи в гробището на Пирдоп. Радослав обаче не се отзовава. Страхува се, че знае твърде много и може да се прости с живота си заради това.
Разследващите обискират дома и вилата на Мико в местността Зелин над Ботевград. Във втория имот откриват цял боен арсенал: преправен в боен газов пистолет, пушка без приклад, картечен пистолет "Шпагин", втора пушка с оптика и раница с патрони. За шпагина става ясно, че е бил отмъкнат от дома на Тишевишки.
Разговорите между психолозите, оперативните работници и Мико са много трудни. Мъжът отказва да комуникира с тях, като обяснява, че каквото трябва, ще го каже пред съда. "Не изпитваше никаква вина, желязна психика", признава Наумов. Мико обаче не дочаква процеса. На 2 юни 2010 г. той е намерен да виси на дръжките на сака си в килията на следствения арест във Враца.