Г-жо Борисова, как се е развило музейното дело в Правец, за да се стигне до 30-та годишнина на музея?
Татяна Борисова: 30-ата годишнина на музея в Правец съвпада и с 30-годишнината откакто Правец е обявен за град. Тази година, макар и на по-късна дата, се навършват 30 години от обявяването на Правец за град. Това е станало на 16 октомври 1981 г. Първата музейна експозиция в Правец е открита на 18 април 1981 г., когато е открита сградата на културния комплекс, в която се помещава и самият исторически музей заедно с читалището. Но предисторията е малко по-дълга, тъй като събирателската работа започва малко по-рано. В периода 1974-1976 г. се събират материали с цел подготовка за създаване на музей. 30 години не са впечатляваща цифра, но не са и малко, защото зад тях стои неимоверно голям труд на поредица музейни специалисти, за да се създаде един музей, който е дело на колектив от историци, архитекти, художници, технически оформители, инженери и пространствени оформители. Преди да се създаде музеят през 1978 г. с решение на Комитета за култура е създадена музейна сбирка в Правец. Първата музейна експозиция е представена на 18 април, а през 1983 г. с протокол номер 17 на председателството на Комитета за култура музеят е включен в музейната мрежа на България. От 1986 г. се разширява дейността на музея. Започват и археологически проучвания. Тогава те са под ръководството на покойния вече Георги Китов. В продължение вече на 25 години с малки прекъсвания тези проучвания продължават и до момента с екип на музея.

Как ще отбележите 30-та годишнина?
Татяна Борисова: За честванията подготвихме няколко неща. Първо издаваме един сборник, който вече излезе от печат – „Исторически корени и културно наследство на община Правец”. В него всеки от колегите ми от музея е написал по нещичко. Поканили сме и други специалисти от вън. По различни проблеми отразяваме постиженията и резултатите от последните археологически проучвания след 2008 г. Ще бъде представено едно етнографско проучване за старата чаршия на Правец в миналото, както и едно изследване за оброчните места като традиция в нашия край. Такава книга е необходима и всеки музей се опитва да издава, стига да има сили и възможности, защото това е издателската дейност на музея. Освен това поканихме и вече открихме една изложба. Един от нашите приоритети е да показваме различни изложби, гостуващи от други музеи, както и художествени. Гостуват ни различни автори художници. Показваме и материали от фонда на музея, които не са за постоянната музейна експозиция, с цел да поддържаме жив интереса в обществеността към нашия музей. На 14 април открихме една експозиция от карикатури на известни български автори. С тази експозиция ни гостува Домът на хумора и сатирата в Габрово. Надсловът е „Евросапиенс” и показва мястото на България в Европейския съюз през погледа на карикатуриста. Тя на 1 април 2009 година е била показана в Брюксел и в последствие е показване и в други градове на България. 
Откриваме и една гостуваща изложба от Националния исторически музей (НИМ). Те винаги са ни съдействали и са ни помагали, имаме сътрудничество с тях назад в годините и сега. Експозицията е „Облекло, реквизит и оръжие от любими български филми”. Изложбата е показвана на различни места и сега една част от нея е показана при нас. Хората ще могат да я видят в музея до края на месец май.. Издали сме и вестник по повод 30-та годишнина, в който ретроспективно показваме развитието на Историческия музей в Правец през годините. Има много снимки, фотоси на по-интересни и известни музейни експонати, както и снимки от посещения. Тъй като Правец е посещаван от много държавни глави, от много гости от страната и чужбина. Направихме от логото на музея значка, за да има какво да подарим на гостите.

Разкажете малко за историята на музея?
Татяна Борисова: За 30 години не малко път е извървян, не малко е направено. Ние имаме и няколко филиала. Имаме две експозиции в село Видраре, където е възстановено старо класно училище с оригинална класна стая. То отваря врати 13 години след първото училище в Габрово през 1848 г. Имаме и експозиция в известния Хан на Вутьо Попиванов - Туняковския хан, където има и скривалище на Васил Левски. Дейността на Видрарския революционния комитет е известна. Това е един от най-големите селски комитети по времето на Левски в България. През 2010 г. открихме и една експозиция за развитието на учебното дело в Правец – по повод 190 години от началото на учебното дело в града в основно училище „Васил Левски”, което също е филиал на музея. Последните години към музейния комплекс се включва и експозиционна сграда и родната къща на Тодор Живков. Родната му къща не е музеен обект, тя е частна собственост на семейството му, но все пак представлява архитектурна и етнографска възстановка на късно възрожденски балкански тип къща от края на XIX и началото на XX век. В експозиционната сграда сме показали колекцията подаръци на Тодор Живков, получавани от него в качеството му на държавен глава на България в продължение на десетилетия. Това са експонати от цял свят – от много близки и далечни страни. Тези експонати и подаръци будят интерес особено у по-младите хора. Засилен е интересът към тях и действително някои от тях са като произведения на изкуството. И като че ли продължава да се засилва, поне това е моето усещане. Зимният период е по-затворен, но през пролетта и лятото започва да се засилва интересът. Последните години много залагаме и на археологически проучвания. Имаме определени успехи. Проучваме тракийски могили, както и през последните години се осъществява теренно проучване на античната крепост Боровец, разположена между селата Разлив и Правешка Лъкавица. Надяваме се и полагаме усилия да я превърнем в атрактивен туристически обект. Освен това имаме един манастирски комплекс в района на село Осиковица, където през 2004 г. е проучена късносредновековна църква от ХІV в. Там през миналата година намерихме много ранни структури от VII-VIII век. Имаме много интересни експонати от селата Видраре и Могили там, които показваме с гордост. Едната находка е от ранно желязната епоха от XI в. преди Христа. Това е едно гробно съоръжение, изградено от камъни, в което намерихме много керамични съдове, които са реставрирани и са показани. Те са с врязана геометрична украса и нямат съвсем точен аналог с други обекти и са интересни.

Често ли имате гостуващи експозиции?
Татяна Борисова: Винаги показваме гостуващи експозиции с цел да поддържаме жив и буден интереса към музея. Гостувал ни е музеят на восъчните фигури Санкт Петербург, Националният исторически музей няколко пъти, Националният археологически институт и музей. След 1992-1993 г. започнахме тази поредица от изложби. Миналата година ни гостува Националният музей „Земята и хората” с изложбата „Минералите – неувяхващите цветя на природата”. Освен това ни гостува Регионален исторически музей – Пазарджик с една много хубава експозиция „Родопска сватба”. Стараем се да показваме различни изложби от различни места. Имаме сътрудничество с музеите от по-малки места, например от Троян, Етрополе, Ботевград, Копривщица, Созопол. Ние гостувахме в Созопол преди две години с колекцията с подаръци на Тодор Живков. Интересът там беше небивал и от страна на гости, население, медии. Получи се добре. Можем да гостуваме с тази колекция.