Атанасовден-стар тракийски празник в Етрополе
Ето още един празник от Етрополския зимен календар, който не е просто дата от календара, а нещо по-...
Това не е поредният ритуал за запазване на традицията, а желан и очакван празник, предаван ни от деди и прадеди.
Какво гласи легендата?
Празникът е възникнал през второто хилядолетие преди новата ера. Дотягала зимата на траките - първите жители по нашите земи. И като хора, зависими от природата, се опитвали по своему да я умилостивят и да измолят по-скоро да дойде пролетта и черната земя да се покрие със зеленина, а вятърът да разлисти дървета.
Според тях това можело да се измоли от техния благодетел и дарител на безсмъртието - бог Сабо /отъждествяван в гръцката митология с бог Дионисий/.
Днес се предполага, че главното прорицалище на бога в Тракия се е намирало на не голям връх над Етрополе, който и до сега носи името "Свети Атанас". Натам се отправяли и древните ни прадеди, за да поискат по-скоро зимата да си отиде от тяхното трудно ежедневие и пролетта да ги стопли с топлината на слънцето и с надеждата за по-полек живот.
Скрит горе в забуления в мъгла планински връх, бог Сабо чакал техните дарове - вино и богата трапеза. Вярвало се, че без тях той нямало да пусне пролетта и зимата щяла да се върне по-тежка и по-сурова.
Така всяка година в края на зимния месец януари в една от зимните нощи траките поемали нагоре по заснежените склонове на планината. С гайди, тъпани, с викове и крясъци те трябвало да прогонят злите духове. Като носели със себе си култов хляб и вино и принесените в жертва животни.
А горе, пред храма на бог Сабо, запалвали големи клади и отправяли пълен с очакване и надежда молитвен поглед към своя благодетел.
Най-младият жрец на храма и заобиколилите го почитатели запявали своя химн в чест на бога.
Когато Богинята на зората - Еос се заиздигала над хоризонта младият жрец запалвал кладата пред храма. От този огън се запалвали и останалите клади. Върху жаравата се опичали жертвените животни и празникът започвал.
После хората се пръскали наоколо, берели бръшлян и кокичета и с тях плетели венци, с които се закичвали като символ за пролетта.
Празникът постепенно се пренасял в тракийското селище под върха и продължавал до късно вечерта...
С приемането на християнството празникът намерил място в християнската обредност и бил посветен на Свети Атанас Александрийски...
Чак до наши дни продължило честването на Атанасовден. Предаван от поколение на поколение, повече от две хилядолетие Етрополци ставали и, стават и сега, сутрин по-тъмно и поемали към връх "Свети Атанас" над града. Има и такива, които просто пренощували на върха и всички изчаквали изгрева на слънцето, а с него и вярата, че пролетта е вече близо и зимата си отива.
В наши дни този празник се провежда в последната неделя на месец януари...
След празника ще имаме възможността да разкажем на нашите читатели подробностите около тазгодищното честване.