Днес отбелязваме 145 години от преобразуването на село Самунджиево в град Орхание, днес Ботевград. Според стари писмени сведения, достигнали до нас чрез книгите на местните краеведи, китното балканско селце става град през пролетта на 1866 година. Огромна роля за превръщането на село Самунджиево в касаба и казалийски център има неговото местоположение. През 1865 год. по нареждане на Мидхад паша, управител на Дунавския вилает, се изгражда  проходът Арабаконак и се построява нов главен път от София за Северна България.
Градското начало е съпътствано с мащабно строителство. През 1866 год. майстор Вуно Марков, родом от село Врачеш, изгражда Часовниковата кула, която днес се счита за символ на Ботевград. В „Новия град”, както наричат Орхание по онова време, започва строителството на дюкяни, нови къщи, разширяват се улиците. За подема на града съобщава тогавашната преса.
„Тоя град Орхание е едно разработено место на Софийския път, щото съразмерно с другите каази на Софийски санджак, като е по-близо до крайбрежието, то той захвана от ден на ден да се прочюва, от което на празните места аршинът, ако струваше напреди пет гроша, сега се продава двадесет и пет гроша и всеки захвана да си прави магазини и дюгени”, пише вестник „Дунав”  /брой 66/20 март 1866 год./, който е официално издание на Мидхад паша. Към края на същата година вестникът излиза с втора дописка за бързия темп в развитието на града. В част от нея пише: „Този град е отгоре на разработения път, построен на едно равно поле и има една чаршия на дължина около 600 аршина и на средата му една твърде голяма и украсена кула за часовник, до която се намира едно место за садение.
От двете страни на реката, която тече всред градът, направил ся един каменен зид около 200 аршина на дължина, отгоре на който са направили и пармаклъци според новия начин, отгоре на тая река, направили са два мостове и няколко кафенета, а отзад тях е направено и правителствено седалище, което е едно место на най-добър изглед в градът. В околността на това место се прави една кевгирена джамия, която ще се свърши наскоро, а в чаршията на този град изново се направиха и от двете страни около 12 дюгени; също тая чаршия е постлана и от двете страни с калдъръм, широк един аршин и половина, а на средата се е оставило едно место във вид на шосе, широко 10 аршина. Дюгените са направени на една мерка и на един вид, тъй щото те са разположени от двете страни на чаршията по най-права линия; така също са направени улиците, щото градът в направата си вижда ся съобразен с геометричните правила, от което като е направено по тия правила, той заслужава да се приеме за пример от другите места.
Освен това сега се направиха 12 къщи, три кафенета, седем кръчми, едно казино, четири къщи за преселници, а от друга страна, прилагат ся още здания, с което градът напредва.”.
Със създването на новата кааза са учредени правителствените и административни служби. В Идаре меджлиса /окръжен съвет/ влизат като членове българите Нако Драганчовски  и Минчо Рабошчийски  - и двамата от Орхание. Създава се земеделска каса с представител Иван Вунов. За касиер-ковчежник е назначен Марин Николов, който по-късно участва в обира на царската хазна. 

Въпреки тежките години на робство, орханийци възприемат благоустрояването на града като добро дело.