СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ДЖУНИ АЛЕКСАНДРОВА

„Нашата съдба е наша мисия и служи на великия Живот дори, когато е пропита от сълзи и отчаяние. Ние късно разбираме, защо той ни е повикал на този свят и какъв знак е поставил на челата ни. Българин, българи, това е, което ни е дадено да знаем, докато му служим. Но това е достатъчно знание, което ни е превело през мрака и пропастите на времето.../К. Донков/
През април се навършиха 135 г. от Априлското въстание.
В началото на 20-ти век Ив. Вазов пише своята „Епопея на забравените”, за да  увековечи паметта на героите, дръзнали да надигнат глави и жертвайки живота си,  да напомнят на Европа и света за това, че след 500 г. хомот, България е жива и има право на бъдеще, като свободна държава.
В началото на 21-ви век  борбите, героите, светците и мъчениците, въжделенията на нашия народ, наистина са забравени… 
Ето защо Нешка Робева, нейните момичетата и момчетата, заедно с актрисата Джуни Александрова, са подготвили спектакъла „Забравени”.
С музиката на „Исихия” и поезията на гигантите на българската литература Иван Вазов и Христо Ботев, артистите от „Нешанъл арт” се връщат 135 г., за да напомнят на своите съвременници и връстници, че има с какво да се гордеят, като българи и, че саможертвата на техните предци, не е била безсмислена… .
И че е крайно време….…в някой разтърсващ миг да осъзнаем, че не сме наследници на един безсмъртен народ – ние сме самия този народ. Ние сме едно с неговите герои и неговите жертви, с неговите владетели и с неговите мислители с неговите грешници и с неговите светци.
Когато осъзнаем това, когато просветлението ни докосне - то е като експлозия, като танц, като вълшебна музика. Това е посвещението в българския жребий, действително кръщение на българската душа. Сякаш животът ни се дава още веднъж – за борба, за творчество и тържества…” /Калин Донков/
Идеята за проект, с който да се почете паметта на загиналите български мъже, много отдавна е била премисляна от Робева. Самата тя е казала, че досега не е намирала сили да направи такъв спектакъл, докато не идва предложението на Джуни Александрова за съвместно представление и пояснява, че спектакълът е изграден в 2 цвята: бял и черен, и включва всички техни нюанси.
"Аналогията е страшна. Но все пак трябва да оставим на нашия народ надеждата, че ще оцелеем", обяснява легендата в българската гимнастика замисълът на проекта.
"Забравени" започва с част от стихотворението на Ботев-"Борба" и завършва с последната строфа на Вазов от "Опълченците на Шипка". Като лайт мотив, по време на целия спектакъл, върви изключителното стихотворение на Вазов -"Векът":
"Какъв е тоз век страшен, какви са тез години ......
Каква е таз Европа с човещина прочута".
"Подбрахме и направихме цялостен спектакъл, като проследяваме творчеството на Ботев и на Вазов. Словото, като усещане и внушение, продължава с музика и танц", пояснява Нешка Робева замисъла на проекта.
Музиката е на група "Исихия", като една голяма част от нея е използвана в спектакъла "Орисия".
Художник и сценограф на проекта е Анна Кирилова.
След Варна и Хисаря, тази вечер и етрополската публика стана свидетел на грандиозното творение „Забравените” на скромната по душа и с голяма човечност Нешка Робева.
Един нагледен урок по българска история, не, по българско самосъзнание. И затова, че историята ни може да се предава на поколенията със слово, музика, ритъм и танц. Разтърсващо и запомнящо се за дълго време.
И докато се сменяха картините на историческото ни минало, публиката в салона не смееше да шукне, така че муха да беше бръмнала щеше да се чуе. Гробната, подчинена на действието, тишина се раздираше само от време на време от заслужените ръкоплясканията.
Струва ми се, че и кошницата с прекрасните цветя, и благодарствените слова на кмета инж. Богомил Георгиев, и нестихващите  до самия край аплодисменти, са ярък израз на изживяното от спектакъла.
След това представление групата заминава за гр. Стамболийски. Поради големия интерес в цялата страна до края на този месец им предстоят още 15 излизания на сцена.