Традиционният празник на крепостта „Боровец” край село Разлив ще се проведе на 2 юли /събота/ от 13 часа. До мястото – поляната при заслона на ловците, се стига с кола. Представянето на античната крепост ще състои от 10 до 12 часа.
Организатори на празника са: Община Правец, Исторически музей – Правец и „Искра 21”АД.

В началото на юни се подновиха археологическите разкопки на връх Голям Боровец. Те се финансират чрез публично-частно партньорство между “Искра 21” AД и Исторически музей – Правец със съдействието на общината. Ръководители на проучванията са проф. д-р Румен Иванов от НАИМ – БАН, София и Татяна Борисова – директор на Исторически музей – Правец.

„Укрепленито заема площ от 5 дка. Установени са няколко основни периода: ІV – ІІІ в. пр. н. е. - тракийско селище със светилище; ІІІ – ІV в. от н. е. – най-голям просперитет в крепостта; V – VІ в. – времето с установени до този момент най-малобройни археологически материали.
Трябва да се отбележи, че до сега няма установено средновековно селище, каквито има наблизо и особено в Боженишки Урвич. Крепостта има само един вход на южната страна, а по ъглите няма кули (поне до сега). Строителството й е от камък и хоросан, нещо не толкова типично за планинските строежи, където преобладава камък и кал.
Установено бе трасето по южната крепостна стена, което не съответсва на прогнозите преди началото на експедицията. Установи се още, че две външи големи скали в югоизточния сектор подпират каменната стена и служат за контрафорси. По този начин се удържа напора към стените от вътрешността. Наклонът е много голям в този сектор – на 5 линейни метра денивилацията е цели 3 м. До крепостната стена отвън бе намерен голям железен кръст, който се отнася към VІ век и навярно е свързан с някаква процесия. Намерените малобройни монети се отнасят за времето от ІІІ-VІ век. В  най-високата част на върха се проучват зидове, които са от камък и кал и от камък и хоросан, несъмнено от различни периоди. В момента се изследва един голям долиум за складиране на зърно (голям хранилищен съд). Пръстта се сортира в пликове и ще бъде предадена за анализ. От състава й ще стане ясно какво е било съдържанието. През различните векове палеоботаническият материал не е бил един и същ. По този начин може да се направи датировка по намерените семена”, сподели проф. д-р Румен Иванов, научен ръководител на проучванията на връх Голям Боровец.