Европейските страни ще продължат да привличат работна ръка от България, което допълнително ще оголи нашия пазар на труда от кадри в сферата на информационните технологии, инженерните науки и други, прогнозира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. В Европа има глад за специалисти с т.нар. STEM-умения, поясни Данев по време на работна среща в рамките на проект по ОП „Развитие на човешките ресурси”, която дискутира информационната система за оценка на компетенциите на работната сила (ИСОК).

„С хора с основно образование и с неграмотни не може да се прави печеливша икономика. Не може да се усвояват инвестиции и нови технологии без компетентни хора. Нещо в компетенциите ни куца, а искаме високи доходи. Да, доходите трябва да растат, но трябва да растат срещу компетенции, а не според електоралния натиск”, каза Божидар Данев.

Според него, недопустимо е бюджетът за образование да е едва 1,5% от БВП, а за МВР, например, да е над 5%, като в същото време престъпността расте, а разкриваемостта е 13%.

„Държавата взима пари от данъците на работодателите и финансира образование, което не им е нужно”, категоричен бе Божидар Данев.

БСК предлага да се определят квоти за всички университетски специалности, съобразени с търсенето на пазара на труда, така че обществените средства да се насочват към финансиране именно на тези специалности. За всички останали специалности студентите да инвестират собствени средства, поемайки и съответния риск за възстановяване на инвестицията си при евентуална нереализация на пазара на труда.

„Намираме се на сериозен кръстопът – прогресираща стагнация или плавен просперитет, основан на компетенции”, обобщи Божидар Данев. Неговите изводи бяха подкрепени от останалите участници в дискусията.

От МОМН са наясно, че обучават висококвалифицирани безработни, но такова е търсенето и нагласите в обществото. „Сега е модерно да се учи право или икономика и ние трудно можем да се преборим с тези нагласи”, коментираха от образователното министерство. Според тях, основна предпоставка за недоброто планиране на т.нар. държавна поръчка в университетите е липсата на механизъм за прогнозиране на търсенето на пазара на труда на определени специалисти.

„Интересът към професионалните гимназии непрекъснато намалява – имаме база и преподаватели, но няма кандидати да се обучават”, посочиха представители на МОМН. В ход е подготовката на няколко важни за развитието на образователната ни система проекта - за изграждане на центрове за кариерно ориентиране в училищната система, както и за създаване на система за оценка на качеството на професионалното образование и обучение.

Друг проект на стойност 90 млн. лв, който се очаква да стартира през 2012 г. и да продължи две години, е насочен към финансиране на стажантски места за студенти и ученици. Обучаемите и приемащите ги работодатели ще получават финансиране за най-малко 240 часа стаж.

Същевременно напредват работите по проекта за изграждане на ИСОК. Вече риключва първият етап, включващ изготвяне на анализи и научно-методически материали, на чиято база ще започне създаване на т.нар. компетентностни модели за ключови длъжности в 20 икономически сектора. В следващите месеци обучени по проекта специалисти ще тестват в пилотни предприятия изработените карти за оценка на компетенциите.

„Бизнесът иска едно, а образователната система дава друго, реагирайки на очакванията на обществото и възможностите на университетите”, констатира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК. Според него, една от целите на ИСОК е да се създадат професионални стандарти и да се подпомогне процесът на създаване на държавните образователни изисквания, както и да се изгради дългоочакваната система за валидиране на знания и умения, придобити по неформален път.